Осиновени деца

[Discard]

Имам такива познати и смятам, че е нормално в днешно време на това да не се гледа като на нещо странно.Все пак е много по-добре да си осиновен/а , отколкото да живееш в дом за сираци.

[ShtrudeL]

Не бих реагирала остро/тъпо. Нищо нямаше да се промени. Мама и тати са си мама и тати. Дори и да бях намерила истинските нямаше да изпитвам нищо към тях. Щяха да са непознати и щеше да ми е все едно за тях.

[rauwkost]

Винаги е по-добре детето ти да разбере нещо такова от теб, родителя, от колкото да го разбере от страничен човек. ВИНАГИ. Бих му го казала още докато е малко и с времето да опреснявам, защото докато е по-малко няма да му прави такова впечатление, но един ден като поотрасне ще се сети за този разговор и ще дойде при мен да поговорим отново, когато разбира се бих му обяснила всичко кое, как, защо и така Плюс това и ако му се изцепи ей така от нищото докато е в някаква "по-напреднала" възраст (15-18год.) може да го срине тотално, и не би се чувствало така комфортно с тези хора както преди. Това е супер деликатна тема и ако не я подхванеш на време е кофти, или е точно на време или пък е късно вече.. но все пак, детето ТРЯБВА да знае.

[Di]

няма начин да съм..фак

[KoRnFlAkE]

една моя много близка приятелка разбра, че е осиновена преди 2 години някъде, тогава беше на 15-16. беше много шокирана, най-вече, защото прилича на майка си (не биологичната). иначе, не е тръгнала нито да търси биологичните си родители, нито нищо.. за нея нейните си родители са тези, които са я отгледали от мъничко бебе.
та, и аз бих реагирала горе-долу като нея сигурно, не бих тръгнала да търся биологничните си родители, нито бих намразила хората, които са ме осиновили. въпросът е те как се отнасят с мен, а не дали са ме осиновили или не.

[cherinka]

Недейте така, понеже не знаете ква мания е да търсиш биологичен родител.

Чиста и проста М-А-Н-И-Я.

Дори и моментна.

Просто те обладава за известно време с всичките ми ти въпроси, мисли, размисли, чувство на обърканост и т.н.

[skilletxx]

честно казано и аз съм се замисляла даи не съм осиновена ... но факта , че с майка ми имаме невероятна прилика , с баща ми имаме общи черти по тялото и имам малко братче , което прилича на мен ми стига за да знам , че не съм осиновена , но дори и даа бях , нямаше да търся истинските си родители !

[vIKToriYa]

аз също имам 2 приятелки които разбраха наскоро едната го при зле но на другата не и пукаше... можеби ако бях аз бих потърсила биологичните си родители но така на приказки е много лесно само тези които са го изпитали знаят какво е... и все пак не го пожелавам на никого ! въпреки че е хубаво всяко дете да има на кого да каже Мамо и Тате ..!