Променливо настроение

[natalidanailova]

Аз съм момиче на 15 и доскоро живях в едно малко градче или както аз го наричам-голямо село. Винаги съм искала да живея във Варна. Там просто въздухът ми изглеждаше по-различен, а хората-прекалено забързани, за да седнат и да обсъждат кирливите ризи на останалите. Като цяло животът ми винаги е бил приказка в сравнение с обърканите до голяма степен безсмислени съдби, които част от познатите ми са избрали. Наричам ги познати, защото никога не бих могла да разчитам на тях и те винаги са били просто хора, които съм поздравявала на улицата. Та тъй де, миналата година се изместих във Варна(най-после) заедно с майка ми и нейния приятел, защото бях приета в едно от най-елитните училища там. В началото беше ужас. Квартирата беше тясна, аз нямах приятели, майка ми искаше да се връща, понеже не обичаше промените и беше свикнала всеки втори да я поздравява. С парите трудно се оправяхме тъй като с работа бе единствено баща ми. Както и да е, този период отмина(слава богу). В момента сме в една супер яка квартирка в най-готиния квартал, всеки има работа(без мен де ) и всичко се нареди. Аз съм зодия риби (за голямо щастие и нещастие) и винаги съм се стремяла към съвършенството-абсолютното съвършенство. Това понякога ми изиграва лоша шега, разбира се, тъй като съм доста ранима и чувствителна. Та, вкъщи ми е добре, постигам големи успехи в областта на литературното творчество, в училище съм отличничка, имам достатъчно ИСТИНСКИ приятели (за жалост, повечето от които не са във Варна ), не ми липсват досадни ухажори, гадже нямам (но на няколко пъти съм остановила, че без такова се чувствам по-добре ), майка ми е най-прекрасния човек на света, баща ми-най-грижовният И ВЪПРЕКИ ВСИЧКО все нещо не ми е наред. Напоследък ме хванаха едни хормони-ту ми е весело, ту ми става криво и ми се иди да изчезна, ту ми се излиза, ту не ми се прави нищо. Знам, че съм тийн и предполагам е нормално, ама при условие, че нямам проблеми, защо от време на време ми се приисква да се хвърля от някой мост
П.П: благодаря на тези, които си направиха труда да изчетат моите романи , просто имах нужда да го споделя с някой


Кирилицата важи и за заглавието!
kalpazanka

[xrusinka]

Миличка, напълно нормално е да се чувстваш ту весело, ту тъжно и да не ти се прави нищо пък в същото време да ти е скучно, а бе не знам. Нормално е в пубертета, при всички е така ето и при мен е така въпреки, че си имам всичко, е без приятели, но все някога ще намеря такива. Няма за какво да се притесняваш, живей си прекрасния живот и хич да не ти пука

[natalidanailova]

Мерси много за разбирането Наистина се нуждаех да чуя този отговор \/ А за приятели никога не е късно, ако искаш един в повече ето ти скайпа ми: natali_8739

[ameli]

И аз съм от Варна. Много места в България съм посетила, но и аз съм на мнение, че родният ми град е най-хубавия Къде учиш? Ако искаш ми пиши на Лс, за да се запознаем. Настроението ти е нормално за възрастта, не се притеснявай

[Di]

И аз съм така,смея се и мога да ревна в един и същ момент

[P]

Ако това голямо село е ДОБРИЧ - градът на мечтите те разбирам :Д и аз съм от там и 8 клас се преместихме във Варна.Разбирам те на 100% ще ти хареса тук много.Това така наречене елитно училище ,кое е ? )) иначе те чакат само хубави мигове да знаеш! Аз и за миг не съжелявам ,че нашите ме затътриха тук.Сега си уча в София и Варна ми се вижда едно смешно селце.А това ,че не те обсъждат хората е лъжа.Това е синдрома на малкия град :Д И аз като дойдох така си мислех,но сега като живея в София и като гледам Варна ми се вижда една дупка като цяло и имам чувството ,че като дойда тук всеки ме обсъжда във всяко заведение ,в което вляза ,а в София ми се вижда рай.Но предполагам и така е там ,не съм свикнал иначе добър избор на град - дискотеките са един път!