- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- П.П Прощавам си,че мисля така.
Никога не бих искал да имам такава пр-ка до себе си с такова мислене. Никога.
Аз също не бих бил щастлив с нея, тя не би ме ощастливила.
Не знам кое момче би искал такова чудо за себе си.
Връзката с такова момиче не би била трайна, нито моногамна.
Това е едно мъжко мнение за твоя начин на живот.
Хубаво премисли защо го правиш, то няма смисъл. То би те унищожило повече, отколкото идеята която мислиш в момента какво би се случило занапред с този начин на мислене.
Безпристрастен съм, нищо лично.
.: Всеки може да ти хване окото, но само специален човек може да хване сърцето ти! :.
╰ ☆ ╮Бори се за това, което искаш, за да може един ден да кажеш: ИСКАХ и... ИМАМ!╰ ☆ ╮
Дългите връзки са като едно бягане на дълго разстояние и то с доста препядствия.Затова и в спорта и в живота финишират твърде малко души.Принципно аз смятам,че здравите семйства не стават от дълги връзки,а от краткото и мимолетно преживяване,което е имало силата да те накара непознавйки партньора си да се омъжиш или ожениш за него.Дългите връзки носят в себе си една инертност и статика,която е всъщност големия препъни камък,тя е нещото което изнервя хората,защото те не могат да открият това в което са се влюбили и обичали в началото и романтиката от непознатот я няма.А когато любовта се замени от някаква необходимост или потребност(обичайки защото трябва)щаститето от самата обич ще изчезне и няма да има смисъл.
След няколко години като порастнеш и на ъкъл си прочети темата да се посмееш малко![]()
П.С. Нищо лично
Ех тази тема чаках.Колкото и да обичаш някого, рано или късно си омръзвате, дори и да сте страшно привързани един към друг.
До някъде споделям твоето мнение. Не мога да си представя да карам до края на живота си с един и същи човек, още повече да сме женени.Това да съм зависима от някого по някакъв начин(например финансово) ме отвращава. Но пък и в днешно време обществото е по-разкрепостено, хората се женят/ омъжват по N брой пъти, докато в миналото тва нещо е било невъзможно.
то омръзването зависи от човека до тебе майна.
дай да се земем и да видиш 10 години нема си омръзнем.
Локо Пловдив и тесни пичkи майна.
Блях...сега сигурно ме мислите за ебати гадното човече,понеже мисля така. 2 години и половина не съм изневерявало,няма и да го направя. Бях напълно отдадено на човека до мен и все още съм и го обичам. Но говоря след години...няма да е същото. Или не искам да се превръща в рутина и ежедневие. Това е страшно.
4XCOKИ
Sometimes the best gift is the gift of never seeing you again.
Всичко за мен? Че то ако го кажа, няма вече да е за мен. Ще е всичко за теб.
Със или без да му изневеряваш, животът рано или късно си става рутина. Неизбежно е и рано или късно, по един или друг начин, ще го разбереш.
незнам как ще прозвуча,но аз далеч несъм така ... досега не ми се е случвало човек да ми омръзне било то приятелка ... разделял съм се по много други причини,но не и от това че ми е станала безразлична ..Първоначално написано от ShtrudeL
винаги се намира нещо ново в човека до теб положително или не винаги !
айде де на мен няма ли да отговоришПървоначално написано от miminka__94
![]()
![]()
Може би ще прозвучи наивно, но аз просто вярвам, че всеки има своята половинка и когато я намери, думата "омръзване" губи всякакъв смисъл...След години се появяват и децата и отношенията стават далеч по-специфични , защото има и някой друг...нещо общо, плод на тази любов между двама души, което я засилва още повече, но дори и без дете, ако обичта е истинска, тя не се изхабява, не намалява с годините, а точно обратното...И неизбежно е след време да не установим, че човекът до нас не е точно това, за което сме го смятали, но нима ние сме идеални...
![]()
"Търсещият щастие е като пияницата, който не може да улучи пътя към дома си, но знае, че има дом."
Волтер
'начи щруделке, искам да имаш нещо предвид относно всички постове (или айде, повечето от тях).
Хората идеализират. Тези хора тук, които се вричат в едва ли не 'щастие' на постоянната любов, вечна, за целия живот, бла-бла пропускат един важен момент.
Живеене с приятеля си заедно и споделяне на бита.
И не говоря за виждането за по 4-5-6 часа на ден и спането от време на време един в друг. Не, говоря за живеенето под един покрив, всеки ден. Споделяне на финанси, на задължения, на всичко. Ето тогава човек открива докъде са му границите да бъде с друг. А не във връзка, в която хората са влюбени на хартия, но не са тествали тази любов.
А любов се тества, за да се докаже.
Инак, по самата тема - да, прекалено често така става, както ти посочваш. Хората свикват един с друг и често са нещастни с ежедневието си, но ги е страх да го променят. Отделно по някое време свикват с липсата на интерес и щастие и вече им е все едно и не им прави впечатление. Това са мажоритетните случаи.
Има и редки случаи, в които наистина намираш човек, който ти пасва. С който си вярвате, можете да споделяте пълноценно и не се задушавате един друг, не си слагате клетки, от които да ви боли. Формирате едно цяло, което (не е лишено от скандали все пак) е хармонично.
Но това са редки, много редки случаи. Мисли както искаш сега, ще се променяш. Но е важно да се опознаеш максимално в годините, които ти идват, за да знаеш как да процедираш напред.
Това е.
И добре след себе си какво искаш да оставиш и изобщо искаш ли да оставиш нещо, какъв живот ще живееш? Не искаш да имаш деца, кой ще си спомня за теб, какво поколение ще оставиш? Нима ако си с 30мъже живота ти ще стане по-хубав, не смяташ ли че хората ще те мислят за неудачница в живота, в любовта.. постигнала какво, живяла - Да, живяла по свои собствен начин но не постигнала нищо, а дори и да постигнеш да имаш бляскава кариера и каквото и да е когато нямаш семество и някои които да те обича какво е важно. Защо смяташ че любовта изчезва? Мислиш че всички са мазохисти, ако беше така в действителност до сега всички хора щяха да сменят мъжете/жените до себе си и мисля, че се сещаш за названието, което им дават. Живей си живота както желаеш но се замисли какво ще оставиш след себе си ако нямаш добро семейство!
Дали някой ден сърцето ми ще престане да се опитва да изкочи от гърдите ми всеки път, когато ме докоснеш ?
^ Wtf?
Единственото, което човек може да остави като спомен за себе си е деца?
Има ДЕСЕТКИ неща, които човек може да остави зад себе си. Идеи, реализации, постижения - професионални или свързани с изкуството, културни, социални, каквито искаш.
Семейството ако е просто заради 'оф, дай да оставя нещо след себе си' е разбито семейство още от формирането си.
аз съм на мението на авторката просто както и да го погледнеш рано или късно се стига до изневяра НЯМА начин да си с някого цял живот поне така мисля .
...It's my life and it's now or never,
I ain't gonna live forever....
...това даже няма нужда от коментар,май не се усещаш какви глупости пишеш...Първоначално написано от SunShinePearl
Щруделке на места си противоречиш,но за едно не съм съгласен с теб.Казваш че не искаш дете?Ако наистина си намерила точния човек,едно дете може да е най-хубавото което да ви се случи и да ви сплути още повече.Грижите за него,мисълта че то е плод на вашата любов ще ви кара да се чувствате щастливи,а също така ще осмисля и дните ви заедно.Но няма какво да ти обяснявам,може би ще го разбереш след време и тези мисли ще изчезнат от главицата ти.
Не мисля че нещо от първия ти пост се базира на някакви реални доводи,мисля че просто имаш кофти ден за това изписа толкова глупости![]()
Ами не всеки ... майка ми е живия пример. През целите тези 15 години брак (да не говорим и за годините преди това - още 4) тя не е спряла да обича баща ми! И това при нея не е само привързаност .. не. То просто си и личи от самолет, че още е влюбена в него. И вярвай, не се е омъжила заради парите или документите.Първоначално написано от ShtrudeL
Стигнах само до тук. Защо дългата връзка да е скучна и безинтересна?Първоначално написано от ShtrudeL
Аз отказвам да повярвам в това. Вярвам в дългите връзки, вярвам в приятелството между двама души, което е способно да ги задържи заедно завинаги. Вярвам, че можеш да откриеш човекът, с когото да се чувстваш добре всеки ден, който да те допълва и с когото да искаш да вървите заедно до края. Разбира се, едва ли ще е без препъни-камъчета, без изневери... т.е. едва ли ще е розово през целия път, но пък всичко е възможно.
Баба ми и дядо ми бяха заедно 55 години, защо за НАС да е невъзможно.
Щруделке, просто не си достигнала възрастта, в която да повярваш в силата на връзката между двама души.
This world is spinning around me
This world is spinning without me
And every day sends future to past
Every breath leaves me one less to my last
Защо мислиш, че няма да е същото ? Защото всичко рано или късно ще се превърне в "рутина и ежедневие" ? Ами защо с твоя човек не се постараете да запазите любовта .. да разнообразявате по най- различни и интересни начини .. да намерите общи интереси .. и да създадете живот ?Първоначално написано от ShtrudeL
Според мен мнението ти относно децата ще се промени с времето, защото те са тези, които след известен период от време осмислят живота на един човек ...![]()
Това е най-голямата глупост...Ако си интересен и самодостатъчен и не си ограничен, няма да ти е скучно ако си с правилния човек. Аз имам такава дълга връзка, през последните 2 години, от която, живеем с приятеля ми. Изпадали сме в какви ли не ситуации, хубави, лоши, но никога, ама никога не ни е било скучно заедно.Говорим на абсолютно всякакви теми. Забавляваме се, излизаме, най-често сами, без приятели, гледаме филми, четем книги(аз чета на глас, а той слуша) и така...
Ще ти дам пример да видим как мислиш по въпроса : )
Представи си , че си с един човек вече 5 години и мислите така да си продължавате цял живот. Този човек те уважава , разбира,подкрпя, а може би и още са останали красивите трепети от началото на връзката ви(дори и малко да са да речем). В един момент обаче на теб ти става скучно и еднообразно. Омръзнал ти е този човек. Наистина минали са 5 години. И ти усещаш привързаност, но просто за теб няма смисъл от това моногамие, след като я няма вече огромната тръпка. Оставяш 5 годишната си връзка и тръгваш с някой нов- тръпка,любов,чувства, страхотен секс - Всичко е прекрасно. И си казваш това е , с него съм. И какво се получава минава 1 година,2,3,4,5.. и идваш пак на същото положение. Пак сте си омръзнали , пак я няма голяма тръпка, само че този път човекът с който си нито те уважава , нито зачита, нито нищо. И какво ? Просто ти давам пример за това , че рано или късно всяка връзка уляга. Изчезват началните трепети. Но според мен ако имаш късмет Любовта и уважението ще останат. Ти ако цял живот гониш ТРЪПКАТА , само ще си гониш..Защото тя е до едно време. Замисли се над примера ми.: )
И на мен ми се е случвало понякога да се замисдля над тия неща и по-конкретно над това да съм с някой цял живот. Винаги съм вярвала, че за всеки влак си има пътници и че рано или късно всеки човек си намира подходящата половинка. Но ако съдя по себе си... досега най-дългата ми връзка е била близо 2 години. През цялото това време бях с човек, когото обичах, той мен също, беше ни хубаво заедно и не отричам, че съм имала моменти, в които не съм знаела какво точно искам, но са били моментни неща. Накрая се разделихме точно заради изчерпване на връзката - все още ни беше хубаво заедно, ама не чак толкова много... нямаше какво да си кажем, бяхме се променили доста и осъзнахме, че не сме тези, които сме очаквали да бъдем. Разделихме се, преодолях го, тръгнах с друг. В началото с другия всичко беше ток и жица до един момент, в който се оказа коренно различен от този, за когото го мислех. Още сме заедно, още имаме чувства и ни е яко ама... не е баш това, което исках и очаквах. И си мисля, ако и занапред с всеки следващ се получава все същото... просто не се виждам да бъда цял живот само с един и същи човек. От случилото ми се досега все си мисля, че който и да срещна, рано или късно всичко ще се промени и ще имам нужда от нещо ново и различно... Надявам се да не стане така, защото аз за разлика от авторката искам да имам семейство и деца и това ме кара все още да вярвам, че някъде там съществува подходящия човек за мен и ще ме намери
Поставянето на предпазен колан отнема 7 секунди от твоят живот - изживей го целия!
Шофирайте внимателно! Нека кажем НЕ НА ВОЙНАТА ПО ПЪТИЩАТА!
@anonimchetou-както в поста си казваш,че тръпката е временна,така и обичта като щастие от факта,че обичаш някой,че някой те подкрепя и вярва в теб също е временна. Любовта и която си изпитвал/а ще се замести от нещо,което в голямата си степен няма да носи щастие.Въпроса тук е,че в голямата си степен хората сме свикнали да живеем с заместители на щастието и да се насилим да продължаваме да сме с хора,които вече не ни носят щастието и любовта,която я е имало в началото на една връзка.
А щастието идва единствено с любовта?Първоначално написано от strave
Това не е вярно.
This world is spinning around me
This world is spinning without me
And every day sends future to past
Every breath leaves me one less to my last
Съсвем се отколонихте от първоначалната тема и почнахте да пишете глупости...не се вживявайте толкова в ролята си на "философи".![]()
Не,но съгласи се,че в голямата си степен хората търсят точно това.Ако човек има възможността да опита нещо ново и сметне,че връзката му се изчерпала,по добре е да го направи,а не да се задържа там където му е било хубаво някога.Тук изключвам един брак с деца,където отношенията са преминали в друга фаза.Първоначално написано от LadyDi