Късно се включвам, но...

Има ли едно малко детенце в теб, което ти говори с тънко гласче, карайки те да се усмихваш спомняйки си за (не)далечното минало..?

Довърши изречението (ама искам да си описателна (: )
- Дъното беше тук, аз паднах, усетих студенината и влагата, която се пропиваше във всяка една моя костица, мисъл и плът....

Искам да ми кажеш какво те плаши? Не душевно, а физически, от какво изпитваш погнуса, кое те кара да извърнеш глава и да пристъпиш назад, когато го видиш?

Има ли хора, които са ти искали прошка, а ти не си им дала такава, и какво е прошката за теб? Трябва ли тя да се дава всекиму?

П.П. просто те обожавам... Усмихваш ме...