Имам труден характер,не се сприятелявам лесно,но когато се сприятеля мн държа на хората и съм добър приятел.По принцип чакам да направят първата крачка към сприятеляването,запознава ето и сближаването,дори и самото говорене.Днес майка ми каза че шефа не ме е писал в гравика,защото не се разбирам с колежките,страня от тях.Но не мога да се държа с тях все едно се познаваме от сто години.Ако ме кефят ще говоря,ако не просто не им обръщам внимание.Не мога да вървя по улицата и да се хиля като луда,но пък изражението ми е много сериозно,което придава вид на много тъжен и сърдит дори понякога човек,което не е съвсем така.Какво да правя