Седя пред лист хартия и изливам си душата , защото само тук ще ме чуе някои в тишината.
Как обичаше ме тои твърдеше , но сигорна не бях това истина ли беше.
Кавах му с насмешка лъжеш ме в думите ти има грешка.
За месец два едва ли някои ще обикнеш , та чак на глас да го провикенш.
Гледайки към празната ми стая осещам как нямам място в рая.
Нараних аз твоите чуства и сега едва ли бог ще ми прости и някога отново ще ми позволи да гледам на света с други очи.
Осетих аз едва когато те отблъснах , че в мен горяло е пламък непрекъснат .
Но кусно проомях в живота съдбата изиграх.
Черни нощи са дните ми без тебе.Капки дъжд са сълзите ми без тебе.Как да живея аз за напред щом в всеки срещнат виждам само теб.
А мислех си .. . и реших от тук нататк в сърцето ми ще има само лед . .