Здравейте! Дълго се чудех дали да пиша тук.. и накрая реших, че всъщност няма нищо лошо да споделя.
От 2 години съм в клас..в който се чувствам в нереалност..това чувство до сега никога не ми е било познат,т.е за първи път се чувствам така,и не знам как да го избегна.В този клас се чувствам абсолютно непозната за самата себе си..не мога да го обясня,това трябва да се изпита..Всяка сутрин се питам това реално ли е ,което се случва?Заобиколена съм от пълни простаци,и простащина - буквално,хора!Аз не казвам,че простаци няма другаде..о,напротив..има ги навсякъде..за съжаление.Не се разбираме със никой в тоя клас,дори комуникацията липсва..не ги харесвам,и те не ме харесват..много сме различни,много.Момичетата сякаш все още не са пораснали,въпреки,че бързат да пораснат,и да се на*бат със целия град..тях все още ги интересуват интригите,хорските приказки ,въпреки че го отричат -това е нещо,което отдавна израснах.Забъркват ме във някакви пълни тъпотии,и все още не мога разбера или осъзная къде съм всъщност,на училище или?Била съм говорила за тях,обиждала съм ги била,и съм ги гледала злобно как ли пък точно тях ще обсъждам..кои са те?Като се прибирам от даскало гледам колко по-бързо да забравя ,че съм била там,с тях..как ли пък ще тръгна да говоря нещо свързано с тях.Добре де,как майка мустара да им обясня,че не ме интересува нищо свързано с тях?Те пак си знаят своето,че съм говорила за тях..ако съм казала нещо относно външния вид..това не е обида според мен..изразявам личното си мнение,"а те не се итнересуват от моето,и от ничие друго ,защото имат твърде високо самочуствие,и за крехката си 17годишна възраст,са напълно сигурни в себе си и в възможностите си" Да де,то е ясно,че само на външен вид разчитат..ама все ми е тая,разбирате ли?Не ме интересува нищо свързано с тях..защо го изопачават така,че все едно се интересувам?Дори обвиненията им и аргументите им срещу мен са адски смешни и непредвидими..Казват ми неща,които твърдят ,че съм казала,а аз няма как да знам за тези "неща" поради простата причина,че нямам приказка с тях..никаква Бе не може всеки да те харесва ,майка му стара..
Момчетата пък..нямам думи..с тях пък абсолютно никаква приказка нямаме..дори не се поздравяваме.Все едно тях ги е срам да ем поздравяват,и мен също..дори смея да кажа,че са по поддържани от момичетата в класа ми : D,абе не ме кефят такива,дори ме дразнят!Някак си..не са амбициозни хлапета..а как да кажа..живеят в някъв техен си филм..Всички се друсат,взимат всякакви наркотици,било "модерно" аз съм потресена..как е възможно да се допусне?Родители нямат ли?Взимат наркотици,и това било модерно?Каква е тая велика простотия?Щом е модерно,да ти прережа гърлото ей сега,че по-бързо ще умреш?Нямам думи,нямам...Единият се вживява и се хвали колко пъти е бил в полицията..другият ,че продава наркотици,и се друса в училище..С такива пък изобщо не мога да общувам.Първо,защото аз не искам,и второ,защото нямам нужда да познавам такива глупаци.Да,ние реално погледнато със сегашните ми съученици - не се познаваме..само по физиономии и имената.Между другото..със учителите е по същия начин..адски различни са от предишните ми даскалки в старото училище..имам чувството,че са от някакъв друг свят..няма го уважението вече,нито от тяхна нито от наша страна..Виждам просто едни празни и злобни погледи,хора мъчещи се уж да ни научат на нещо..но не става със викане и обиждане..Все едно колкото по-добре се държиш с тях ,и им мълчиш в часовете,толкова по-зле за тебе.Ако им правя мръсно ,ще имам 6ци,представяте ли си.Как може,учителите да паднат толкова ниско?Пишат по-високи оценки на децата,които създават проблеми, за да се отърват по-бързо..ами айде научете ги тея деца на нещо,вместо това..ако трябва ще ги оставяш 5 пъти на поправителен,докато не се научат..
Не знам по какъв друг начин да опиша как се чувствам,освен със малка част от нещата,които споделих тук..
Кажете какво да правя,че да оцелея в тая простащина,дайте някакъв съвет,трябва ли да се махна от там?А чувството за нереалност в училище,нормално ли е?