***

[JustaLittleKid]

Обичах. Знаех, че ще бъда наранена.
Ти подари ми рози, аз – своето сърце.
Позволих си да обичам. Заблудена,
по- наивна и от мъничко дете.
Днес с увехналите рози в ръце
ще бродя по незнайните пътеки.
А сърцето ми, разбитото сърце,
да тупти ще спре навеки.
И все тъй неразбрана от света
ще се скитам сам- самичка,
плащайки горчивата цена,
за това, че позволих си да обичам.

[anonymous546178]

банално...

[XTREMEFREERIDE]

За разлика от много други пускани тук стихотворения,твоите имат ритъм. Личи също,че ги пишеш на един дъх. Че е банално,банално е, но много ми хареса,защото е звучно. Браво!