Така след като изтрих 4-5 пъти написаното,реших да си излея душата след като от няколко дни едва ли не вече изперквам и имам нуждата да споделя с надеждата да ми мине..Да,може би ще кажете "поредната банална история", но важното в случая е,че ми се случва за първи път от доста време..Нямам много богат опит с връзките,но за сметка на това много пъти съм била ранявана..Моята история започна лятото..да имах невероятно лято,но не става въпрос за това..И така..организирахме се няколко човека лятото и отидохме на море на вилата на един приятел..Едната вечер в дискотеката срещнахме едно момче от моето даскало,работеше там..от доста време имах симпатии към него,но нищо повече..все пак не го познавах,беше по-голям от мен и реших,че няма смисъл...Е когато го видях тогава,честно ви казвам главата ми се завъртя на 360 градуса..едвам отлепях очи от него..доста пъти и той ме гледаше,но нищо повече..така и не се пристраших да отида и да се запозная с него..доста съм срамежлива,даже прекалено..още един мой минус..Оттогава цяло лято не го видях повече..казах си "Една тръпка нишо повече.."..След това имаше други,нищо сериозно,но все пак..мислих си,че съм го забравила..е явно грешах..Дойде първия учебен ден..бях толкова щастлива,че ще го видя и т.н... е не го видях xD както и да е на следващия ден той беше там с приятелите си..минах покрай него..бях на седмото небе,че го виждам..и пак почнаха погледите...имаше дни,в които го виждах по няколко пъти,а той не ме поглеждаше,направо се разкъсвах отвътре..казах си "реагираш пресилено,не го познаваш..чисто привличане.." Е хубаво,ама привличане привличане важното е,че ме кара да се чувствам по по-различен начин..от доста време не съм се чувствала така,честно казано..и все пак накрая той ме поглеждаше..и ето тази малка искричка надежда се появяваше..До този вторник..трябваше да замина за София на следващия ден..дълго мислих предишните дни и накрая си казах "момиче явно не е взаимно..спри с илюзиите,ще си намериш нов..и без това не е толкова силно и без това сте от различни светове"...И ето върнах се онзи ден..видях го,мислех си,че той не ме е видял..тъкмо се качвахме по стълбите,извърнах глава за последно и ето че той ме гледаше..забеляза,че го гледам но не си извърна погледа..и пак почна с постоянното му висене в главата ми..едвам успявах да го избия от нея..Вчера бях като парцал..явно съм пипнала някой вирус,в София беше доста студено...целия ден лежах с главоболие...събудих с по някое време..бях го сънувала..бях толкова щастлива в съня си..беше първият сън от години,който сънувам..Ще кажете "Момиче,осъзнай се".. е добре..мерси за съвета,ама аз отдавна съм се осъзнала..просто не винаги можеш да кажеш на сърцето си какво да прави и чувства...явно е,че не е взаимно..ако беше,щеше да направи нещо по въпроса..И все пак..Мерси на всички,които са отделили време да прочетат темата..просто наистина имах нужда да споделя..На нападки "12 годишна пикла си харесала момченце и нз какво да прави" не отговарям..не съм на толкова и акълът ми е доста повече от този на една 12 годишна..както казах надявах се да ми помогнете..все мак споделена мъка е половин мъка..не че моето е кой знае колко мъчително де ама все пак..просто исках да има някакъв начин да се получи,няма значение възрастта,хората,както казват по дяволите всичко исках и аз да съм щастлива веднъж..все се надявах,че ще дойде някой щастлив ден,ще се запознаем..ще излезем..Е шансът..