- Форум
- По малко от всичко
- Лично творчество
- Мое творчество
Ъм така ... Тук ще напиша някои от произведенията на "великия" ми ум.
Влюбена
Влюбена отново до уши
Бродя аз през последните дни.
Искам с тебе да дивея,
Докато не спра да живея.
Но нещо спира ме сега,
Това че с него съм, а не сама.
Засичаме се всеки ден,
Понякога си уморен.
Иска ми се да те прегърна,
И жизнеността ти да върна.
Но нещо спира ме сега,
Това че с него съм, а не сама.
Амиии това е първото. Малко е банално, но само това измислих... Ако може мнения, коментари, критики...К'фот ви е на душа казваите си го.
![]()
![]()
Да..Първоначално написано от miminko
.. но има нещо в него, което ми хареса. Въпреки, че е банално и без много смисъл, харесва ми!
Човек не обича истински, ако не обича вечно.19.06.2009
![]()
Според мен пък нещо липсва. Не. Много неща липсват.
И да, банално е. Много даже. На неподбрани рими шапка не свалям.![]()
Хареса ми. Личи си, че редовете са наистина изживяни и изпълнени с емоция, дори и да са трактовка на тема, за която сме чели и чували милиони пъти. Поздрави от мен и продължавай. Имаш таланта да предаваш емоцията си, който трябва да се постараеш да развиеш максимално!
Знам че е много банално, но за мен е смислено защото съм го писала с чувство...
Ето едно което написах преди време ... То не е точно стихотворение ... И аз не знам какво е и се пак ми харесва...
Момичето
Усмихваше се тя, обичаше живота! Влюби се в него, обичаше го! Но той,той я заряза! Момичето обичащо живота, намрази го на мига. Усмивката се изпари и се превърна в сълзи! Блясъкът в очите и угасна, а беше толкова красив! Затвори се тя в себе си. Забрави за другите, които я обичат!Мислите и бяха в него. Тя не спря да плаче. Обичаше го, сънуваше го.Но той нея - не. Той сега с друга е. Тя сама в банята, сбогува се с живота си. Вените прерязани са! Душата излита, търси момчето на мечтите!
Не се и съмнявам че повечето т вас ще кажат че е банално, но почти всички мои творения са такива... Просто защото ги пиша когато съм тъжна или в трудни моменти от моя живот.
И 2-те много ми харесват, особено второто. Аз пък смятам, че са добри произведенията ти. Работата е там, че се надявам да не си преминала през тези неща в живота, а просто ей така да си ги писала, щото иначе ти е било доста тежко. Успехи.![]()
If you told me to cry for you - I could.
If you told me to die for you - I would.
Take a look at my face.
There`s no price I won`t pay
to say these words to you ..
Вярно че може и по добре, ама вие ставате май само за критици що не драснете и вие нещо...![]()
Ето от мене...
НА ТЕБ
АМОР е на латински любовта.
От нея произлизат мъката и радостта...
Тя ражда и усмивката, и горчивата съдба,
понякога заради нея пада и солена сълза,
но да знаете дава и крила.
сега нещо по различни и е само 4 реда:
ЕЛА СЪС ТЕБЕ МАЛКО
ДА ПОПРАЗНУВАМЕ
И ПОСЛЕ МНОГО ЯКО
ДА СЕ ПОЦЕЛУВАМЕ...
АКО СА ВИ ХАРЕСАЛИ РАДВАМ СЕ...
![]()
![]()
![]()
![]()
![]()
![]()
![]()
![]()
![]()
![]()
![]()
Доста често ме удря музата и написах нещо за моята любов![]()
Как да ти кажа че много те обичам,
думите не стигат за да го опиша.
Накара ме да чувствам нещо необяснимо
притеглянето силно, понякога ранимо.
Спомените хубави топлещи ме вечно
карат ме да чувствам нещо горещо.
Мечтая вечно за хубавите дни,
да се върнат и да ни огреят както преди.
Скитам се самичък, няма те до мене
сърцето ми е празно, искам те за мене
Ръката ти с мойта искам да се сливат
като хубава картина рисувам и не спирам
С тебе аз прекарах дни незабравими
за мене те оставят ... неповторими.
Към сърцето ми ти единствена намери пътя
за теб ще мисля, дори да те загубя
Искам да си с мен всеки един момент
Ти ме караш да се чувствам необикновен
Сега съм тук и самотата даже ме намрази
Спомените хубави на чувствата са вече стражи
Аз съм с теб и с чувствата прекрасни,
понякога ужасни, дори опасни.
Най-много сълзи пролях за сбъднати мечти
мечтая всеки ден, а душата ми за теб крещи
Обичам те слънце !!![]()
![]()
Може ли мнение ?![]()
Старият фарс
И пак с фалшивата усмивка,
наново да започнем този фарс.
Пак на щастлива да се правя,
а ти със сърцето ми да играеш дартс!
Стрели отровни хвърляш ти.
Ето! Още една се заби.
Отровата във вените кипи,
ужасно много ме боли!
Добро е, но има още до съвършенството.