Не гледах много телевизия . Само Банани с Пижами и Телетъбис . Не съм играла с приятели . Имах само 1 и тя се премести . Сега съм в нов квартал и не познавам никого от улицата ни ... Преди излизах много често, всеки ден , сега - не много често ...Помня само 2 "бели" : първото е , че с тази приятелка веднъж "избягаме" от погледите на родителите за малко, отидохме от другата страна на блока и се върнахме, а после ме заплашваха с оставяне в дом за деца ... другото е , че все си забравяхме по нещо в някоя, първия път беше истинско, но после нарочно, само за да се видим и да си играем .
Аз също се чувтвам като дете.Въпреки че вече съм на 16 години.. Не искам да пораствам много бързо,но такъв е животът. Все пак мисля че ще запазя за винаги детското в себе си.
Иначе в детската си възраст съм правила доста щуротии и беше страхотно!В апартамента ми имах едни съседи с 2 момчета братя;сираци за жалост,майка ми ги отгледа и единият е по-голям от мен с 4 години,другия с 5 години по-малък.И аз си играех с малкото детенце(откакто аз бях 3 клас).Добри приятели сме и с големия брат.Може да се каже че съм отраснала с тези съседчета.Карахме колело в парка,разходжахме се,забавлявахме се и вкъщи;рисувахме;ходихме на екскурзии;моренце... От бебе до около 11-12 годишна възраст прекарвах голяма част от лятото си в Карлово,където са баба ми и дядо ми.Ходих на планина(качването на Стара планина е мн близо до къщата ни),играх с дечурлигата там.. Едно прекрасно,безгрижно детство прекарах.
Любимото ми филмче естествено беше Том и Джери!Но гледах и други като Спайдърмен например... Но много рядко прекарвах времето си пред телевизора;почти по цял ден бях навън с другите деца.
А за белите-бяха страшно много! Ходели сме в чужди дворове за да ядем черешки и сливи или просто ей така за белята;звъняли сме на чужди врати и после сме бягали; катерили сме се по дърветата; веднъж аз се качих на скеле на една къщичка,другите ги беше страх и ми даваха кураж и ми викаха Давааай!!; хвърляхме играчки през балкона защото ни беше смешно как падат.. също изсипвахме вода през балкона и веднъж се изля върху документите на една жена и тя се развика,но ние се бяхме скрили вкъщи.. ;криела съм се по гардеробите и шкафовете вкъщи и мнооого други
Детството ми беше незабравимо и беше изпълнено с хиляди приключения!
"Вярвам в розовото. Вярвам, че смехът е най – добрият начин да изгориш няколко калории. Вярвам в целувките, в многото целувки. Вярвам, че трябва да останеш силен дори тогава, когато изглежда, че всичко върви на зле. Вярвам, че щастливите момичета са най-красивите момичета. Вярвам, че винаги ще има утре и вярвам в чудеса."
Audrey Hepburn