Краят на нещо невероятно,сътворено благодарение на ВАС!

[Lav40]

Извинявам се,че историята е толкова дълга и зле формулирана,но така го чувствам(а и не съм от най-добрите писатели).Благодаря на Форума ви тъй като цялата история започна от тук.



Всичко започна преди 3 години 7 месеца и 10 дни...през далечната или може би близка 2007ма.Все още си спомням все едно се е случило преди секунди онзи променил живота ми ден.21 Март 2007...часът бе около 17...стоях си пред компютъра разочарован от живота защото за пореден път бях наранен и прецакан..."приятелите" ми си бяха показали зъбките...скучаейки и помагайки на злочести хора като мен в скайп ми се включи чудото което щеше да обърне всичко наопаки...в правилната посока.Казваше се Хриси от София....тогава беше на 15...колкото и аз,но уви бях доста далеч..в далечната Варна....за разлика от днешната младеж ние си знаехме,че сме просто деца...В този ден след първия ни разговор разбрах,че тя е нещо специално,но не осъзнавах точно колко.След този "чат" тя просто изчезна за около месец.Беше в болница,но разбира се не знаех това и след като чух новината след като се беше завърнала се разтревожих и и взех телефона....Колко хубаво беше.Бяхме си писали само няколко пъти а вече все едно бе част от мен.Тогава бяхме 8ми клас...както споменах все още хлапета....Един ден просто реших да и изпратя СМС докато се прибирах към нас...и интересното е,че все още помня какъв беше..е не буквално,но помня какво гласеше..."Гррр че скука.Прибирам се към нас с автобуса,слушам мощния му рев и си мисля за теб тигърче."...минута по-късно изтръпнах...телефона ми извибрира и нещо вътре в мен ме караше да се развълнувам...това беше тя,беше ми отговорила,но уви не бе записала номера ми и се чудеше кой съм...
20 минути по-късно бяхме на нашето място в скайп.И така започна нашата приказка...от тогава вече бяхме Тигърчето и Лавчо...(от там идва и ника ми тук )
От тогава глупавите часове в училище бяха затрупани с неспирно писане на СМСи...дори си спомням как не я бях виждал на снимка за разлика от днешните запознанства...не се бяхме виждали...само си пишехме и говорехме(доста рядко в началото,понеже истинските разговори ми бяха малко трудност и предпочитах да пиша)....усещах как започвам да се влюбвам в това момиче,но беше някак нередно да и го кажа...макар и толкова близко във времето всичко това бе различно.Интернет запознанствата все още бяха нещо ново и сравнително непопулярно за разлика от сега...
Всеки който познавам ми казваше...забрави я,остави я...и какви ли не неща..просто всички бяха против нея без дори да я познават.Аз разбира се избрах другия път..знаех,че има нещо там,нещо хубаво,съвършенно...момиче различно от другите.
Мина изключително много време преди да се видим,но всичко виртуално което изградихме изглеждаше прекрасно...през това време накратко ще копирам мнението и в една тема която пуснахме назад във времето и това което би олицетворило детската ни мечта-да бъдем заедно..

Искам само да споделя нещо.
Чрез теенпроблем се запознах с един от наи добрите ми фр,човека които си обичкам ужасно много и вероятно бъдещия ми съпруг(много станаха нещата нали)и човека с които ми е адски приятно да съм винаги и по всяко време.С моето лъвче сме вече заедно от 10 месеца,непрестанна любов е не всякога разбиратество,но без тва иначе живота е скучен,а и после ми е още по сладко с него.
Ами тва е исках просто да ви споделя и да пожелая на всички такава семеина идилия като нашата и любов от все сърце.Обичаите се бе хора,че без любовта сме за никъде.муцки на всички

Линк към темата:

http://www.teenproblem.net/f/viewtopic.php?t=150260&start=0&postdays=0&postorder=asc&highlight=

Всичко бе така прекрасно... е разбира се си имахме и своите лоши мигове...караници,сдърпвани я...но тя бе и все още е всичко за мен...Видяхме се...аз бях в София,тя ми идваше на гости,бях на рожденния и ден и тя на моя...това лято прекарахме около седмица заедно тук във Варна...ходихме и в Слънчев бряг...Смея да твърдя,че беше много хубаво! За съжаление и на най-красивата приказка и дойде края...11 август 2010...само ден след рожденния ми ден тя вече не искаше да е с мен. Защо ли...може би защото бяхме само деца,а нещата вече не бяха толкова лесни?Незнам...все още някъде в мен го има онова чувство,че някъде навътре в нея грее малкото пламъче което ми даде преди на 3 години и че един ден някъде напред в бъдещето ще сме заедно....Дано да съм прав!До тогава си мислех,че съм знаел какво е любов.Е не знаех преди да я срещна.Тя бе единственото момиче което първо реши да ме опознае,а след това да ме съди какъв съм...Хриси ако четеш това...Липсваш ми адски много!..мерси за всичко което си направила за мен!Обичах те,обичам те,и ще те обичам завинаги!Дано един ден ме погледнеш така както ме гледаше преди.

Бяхме деца живота беше играааа,
сега не е такааа, както в онези временаааа,
въпреки тооваа аз си спомням добрееее
бяхме С ТЕБ заедноо.

Искренно твой Лавчо(Боби).

[MiChKoO]

Колко бързо се обръщат нещата , днес красива приказка , утре разочарование .... Дано отново сте щастливи заедно

[izlishna]

Една странна и красива история по рода си.. Дано съдбата ви спречка отново..

[SuNsEt]

Брей доста време сте били заедно...Сигурно ужасно силно вярваш в себе си,че отново ще се срещнете и ще се заобичате,дано е така,но...имай предвид,че човек не трябва да се врича във вечна любов дори и да е била най-силната до сега.Както се осъзна и видя-нещата много могат да се променят особено,когато човек си прави планове за бъдещето с половинката си...
Не се отдавай на страдание и мъчение.

[SchoolSucks]

Голяма работа, даже ескимосите имат интернет и се влюбват...

[OldSchoolRebel]

Голяма работа, даже ескимосите имат интернет и се влюбват...

[tarlyo]

Голяма работа, даже ескимосите имат интернет и се влюбват...

[StolenBliss]

Ех.. Не знам.. Дано наистина съдбата ви срещне.. Не знам какво друго да кажа. Пожелавам ти го

[Hilary_]

кофтии .. имаш два варианта:
1. или да продължиш да се самосъжаляваш и да пишеш ревливи теми от преди 3 години ..
2. да продължиш напред запазвайки хубавите спомени и приемането на РЕАЛНСОТТА!! ..

в крайна сметка на сила хубост не става ..

[ThePowerOfLove]

Сигурно в момента ти е много трудно и не мислиш, че ще се справиш, но трябва да продължиш напред. Няма смисъл да живееш с мисълта за нещо, което не е сигурно. Щом тя е решила, че това е краят, трябва да разбереш решението й и да спреш да мислиш за нея. Предполагам, че само времето ще ти помогне. Дано след някой друг месец се сещаш само за хубавите моменти и успееш да я преодолееш. Просто не задълбавай в спомени... не знам какво друго да ти кажа, но намери сили да погледнеш в бъдещето, бъдеще без това момиче.

[PoRcHeTaTa1]

Една странна и красива история по рода си.. Дано съдбата ви спречка отново..

+1

[RoSKo0o0]

Слушай брат!!!! 2010 година - годината на разочарованията...нямаш си на идея колко близки приятели и познати, както и познати по интернет прекратиха толкова дълги и хубави връзки и то само заради момичетата!!! Буу...мрете ве !!!

[Brook]

Тоава е наистина доста гаден завършек за една такава силна искрена и невинна юбов като вашата.Искрено се надявам вашите съдби отново да ви се пресъкат някой път и да се съберете отново защото наистина вие ше се обичеали до полуда и не разбирам въобще защо ще се раздели няма смисъл.Ще ти кажа нещо Боби не се съможелявай гледай само напред преодолей го научи си да се бориш първо с живота оправи своя живот натрупай самочувствие и смелост след което не я оставяй да се отиде.Борише за любовта не я оставяй просто така.Имаш въжможности да се самосъжеляваш и да се надяваш да стане чудо и да се срещнети или да положиш усилие да си я върнеш трябва доста усилия да хвърлиш.Но ако не стане нищо дори след товите жестоки опити продължи напрад сигурна съм че дори сега да не ще заедно ще ти се случат много нови хубави неща не се отчавай имай надежда а и нищо не се знае в бъдеще.