Ох, ужас...

Близо месец един индивид постоянно ми звънеше по телефона, поне по 5 пъти на ден и бълваше някви 20-минутни монолози. Опитвах да му намекна да ме остави на мира, накрая му казах направо, че не искам да ме занимава - и знаете ли какво? Нищо! Нищо, освен "еиий, за какво ми се сърдиш... не мога без тебе... какво ще правим сега".
Той си е мислил, че се правя на недостъпна, предполагам.
Накрая ми кипна млякото, разкрещях му се и му теглих една хубава, мазна псувня (съвсем не в мой стил ) ...

Така че, момчета, не значи не! Освен, когато е придружено с пърхане на мигли...