Здравейте(незнам как да започна,затова почвам така)ОБъркан съм,тотално.Историята е следната.
Преди година и нещо се запознах с едно момиче,на пръв вид скромно,добро,хубаво,умно всичко нали.Трябваше ми една снимка за да я харесам.Пишехме си доста,след това имаше една пауза,няма да казвам защо,просто станаха някои неприятни неща,в следствие на което бях в траур.Предполагам сещате се вече.
След тази пауза започнахме отново да си пишем,чуствата бяха изстинали но след това пак се усилиха.
ПРодължихме да си пишем с нея,тя не е от моя град,а на 30ина километра.Както и да е мислех ,че нищо няма да стане,сякаш се отказах.След това се появи друга.С нея се карахме доста,често.Всяка вечер все нещо я дразнеше и все избухваше,карахме се ,след ден сичко ОКЕЙ,на другата вечер отново същото.След време тръгнахме,тя ми извъртя един тест - излезе с номера ,че вече нищо нямало към мен.Аз се паникьосах ии тръгнах почти гол вечерта към 10 да я търся,е тя пиеше с приятели в един ход.Оправихме се,след това поредния гаф и тя ме скъса ...3 пъти.
Докато бях с нея се видях с въпросното момиче.
Посрещнах я,казах и "Здравей,какво правиш" със леко ухилен поглед и с тракащи от студа зъби,Тя ме погледна и ми се усмихна и отговори...Гласа и бе за мен все едно слушам ангел,а усмивката и би озарила деня на нещастен човек.
Разходихме се,седнахме в парка,говорихме си,обикаляхме наляво-надясно и седнахме на една пейка,трудно да се нарече пейка ,но там стана всичко...
Започнахме да говорим за нещо,кой бил сладък и така Както спорехме аз я гушнах и я целунах.
Беше прекрасно,деня,всичко...Еди ден с нея ми стигна да се влюбя в нея
След време пак се видяхме,немога да кажа че се виждахме често ! ..
Тръгнахме...
Питах я искаш ли да дойдеш да учиш тук,тя се сългаси...
Оправи нещата дрън -дрън,Съгласи се да дойде с една приятелка,защото сама не я пускали.Всичко добре...но не толкова колкото мислех.
Всеки знае..момичетата,коя била курва,коя такава..
Че стигнал слух - "клюка" ,че момичето било курва,и то до майката на приятелката и..Тя казала няма да ходиш никъде на дъщеря си...
И така тя не дойде да учи...Е видяхме се още 1 път,прекарахме си супер,изпратих я с поредната целувка,гушнах я и и казах "Пиши ми като се прибереш,Обичам те !"
И от този ден всичко се СРИНА ... не е в кавички,защото буквално се срина всичко.
Не съм я виждал от 3-ти Август .....
На другият ден отиде в Гърция,върна се на 24,държахме връзка през това време....
Ето и фаталното
Върна се от Гърция и някак си,незнайно КАК !!! Спомена ,че иска да КЪСАМЕ !...
Питах я защо,каква е причината.
Отговора или по-скоро отговорите...НЕЕ оправданията :
"Искам да съм сама,далеч сме,не се виждаме често,писна ми,след време може пак да сме заедно..и прочие ...
Е тръгнахме на 27.03.2010 и ме остави на 27.08
Трагичен момент..е не чак(за някои) За мен е такъв.
Имаше много лъжи,че ме обича,че няма друг..
Истината беше ,че НЕ МЕ ОБИЧА и ЧЕ ИМА ДРУГ,с който предполагам не стана нищо.Каза че се е променила.
Мой приятели се опитваха да я разобедят,питаха я ..но тя НЕ и НЕ...
След няколко дена се запосна с един мой познат,пак от моя град,и след 2 седмици тръгна с него.Тя му предложила,много го обичала,дрън дрън.Той се мляскал с друга,тя го оставила...Но на него не му пука,той е за едното..е не е**не ,понеже не са правили нищо,но му е прес к*ра,кво ще стане..Та скъсаха...
и сега след седмица две на скайпа и пише : Много ме искат,но аз искам само един, " "име" (h) " (без имена) ... Знам ,че ще някога ще те имам.
И такива...Една нейна приятелка ми каза,че се мляскала с някакъв,че се напила на Хелоуин и я опипвали...
На това : "май не и пука " Тя каза "май май" - Което си е чисто : "НЕ НЕ И ПУКА"


Е това е историята ми...и сега към въпроса..
Тя...НЕ ме иска,не ме обича,има ме само за приятел
Аз...(Със риск да ме обидите) .. Нарязах си ръцете и лицето...просто хванах ножа и драсках,рязах рязах,докато не спре болката,плаках седмици наред И продължавам да плача,да мисля за нея,неможех да спя,сунувах нея и все още я,не се хранех изобщо,дни наред,свалих 7-8 колограма за няма и месец.Хората около мен не виждаха усмивка на лицето ми ! Нямах желание за нищо!
И сега след 2 месеца продъжалвам да мисля за НЕЯ,да Я сънувам,да копнея за нея,да плача за нея...
Въпроса ми е : КАК ДА Я ЗАБРАВЯ,а да не ме боли вече"
Казваха ми,"забрави я" !
Е немога мам**** , просто немога,излизам ,смея се,макар и често не от сърце,имам си друга приятелка.
..Аз съм си аз,немога се променя коренно.
ДА , емоционален съм,паля се от най-малкото..но немога се променя.
В училище се чуствам изолиран,макар и сред хора,чуствам се самотен.
Ето сега пак роня сълзи и....охх...
Ще питате - "на колко си "
Е на 16 съм,знам,малък съм,но съм си такъв.Това съм аз...
Ще има доста гадни коментари,обидни и пренебрежителни...
А за добрите..бих направил всичко,замо кажете
БЛАГОДАРЯ ПРЕДВАРИТЕЛНО