Съвсем малко помощ,7 клас. Който има рег в ПОМАГАЛО.

[awesomesheepy]

http://download.pomagalo.com/356857/...ya+elin+pelin/

може ли да ми дръпнете това?

че нямам рег в ПОМАГАЛО :/

[ParisHilton]

А защо не си направиш?

[Sisito941]

Аз се опитах да го изтегля,но нещо не се получи..
Сега пак ще пробвам..

[awesomesheepy]

А защо не си направиш?

направила съм го,само ми трябва малко края да си поуправя.
и ми е спешно .

[awesomesheepy]

Аз се опитах да го изтегля,но нещо не се получи..
Сега пак ще пробвам..

дано стане,мацка .

благодаря

ще чакам .

[Sisito941]

Отец Кирил лежеше неподвижно на кревата е тъмния ъгъл на широката си килия и дишаше тежко . В почернелия иконостас над главата му мъждикаше къндило .
Аз и брат ми Онуфрий дежуряхме при умиращия.
Стояхме един срещу друг на масата , край кревата на Кирил и четяхме псалтира пред една запалена вощеница и от време на време си сипвахме по чашка ракия .
В манастира одавна всичко беше заспало . Остър вятър хвучеше навън , тропаше по прозорците , въвиваше се в тенекените кюнци на горящата зад вратата печка и напяваше страшно „ Успокой господи ! ” Този тайнствен припев за миг ми задавяше сънливите и усърдни молитви .
От време на време повишавах гласа си и той се разливаше по широката стая като остър каменен шепот , който пълзеше из големите дъсчени долапи , удряше се по четирите стени , по пода , по прозорците и падаше в мъждивото кандило , което трептеше и пращеше .
Малкото тяло на брат ми Онуфрий , изгубено в широкото му расо стоеше неподвижно стоварено върху стола като чувалче . Главата му висеше над псалтира , но очите му бяха затворени и устните му не мърдаха .
Вятърът заудра все по – силно по прозореца и тъжно запя в печката с някакви детски далечни гласове , идващи като , че ли от оня свят .
Изведнъж , брат ми , явно стреснат от това вдигна глава погледна ме и ме попита какво съм казвал . Изгледах го изпод вежди и го запитах дали спи . Той рече , че му се чуло , че го викам . Отвърнах му , че ония с рогата го викат и продължих да чета . Тогава брат ми посочи с поглед болния и ми каза да чета по –тихо , защото на оня човечец и бездруго му излизала душицата , достатъчно му било , не и аз да дрънкам като воденица . Троснато отговорих , че и да излиза тази душица , аз за нейно добро чета . Онуфрий въздъхна , лицето му стана тъжно и замислено . Престанах да шепна и настъпи продължително мълчание . Един вик за вода разряза гробната тишина и една костелива ръка увисна над леглото като отсечена .
Ние се изправихме , погледнахме се , като че ли се питахме какво да правим . Вятърът отново заудра на прозореца и в тръбите на печката запяха ония детски гласове . В килията стана страшно . Всичко изглеждаше така , сякаш смъртта е дошла . Болният отново простена за водица и се обърна с лице към нас , аз му подадох чаша вода , но той изпъшка и се обърна към стената . Брат ми се засмя беззвучно и рече , че така ще е , не бил научен сиромаха на вода . Двамата се наведохме над него и дълго се ослушвахме . Дишаше . Отец Онуфрий каза , че свещта на Кирил гасне после ме погледна замислено и отбеляза , че умиращият има доста парици . Попита ме дали искам да го препипаме , а аз отвърнах да , но след като умре .
Седнахме на масата . Аз започнах да чета , а брат ми подпря глава на ръце и се замисли. С въздишка отбеляза колко дълга е нощта . Малко подир това затворих псалтира , бях се уморил , пресегнах се и всех картите за игра , сипах по чашка и ги подадох на брат ми да ги сече. Той запретна широките ръкави на расото си и пое картите .
В дълбокото манастирско мълчание на килията се чуваше ударът на картите по голата маса у съзтезателното ръмжене на мен и Онуфрий . С изсъхнал глас умиращият , простена за водица , но ние опоени от ръкията и съсредоточени в играта , не го чухме . Кирил повтори опита си , в гласа му прозвуча едно свръхчовешко усилие , победено от смъртта . Бялата му глава се повдигна от възглавницата и падна като отсечена . Оставихме картите , разбрали , че всичко е приключило и Кирил е умрял , станахме . Когато стигнахме до него започнахме да бъркаме под възглавницата и под тюфлека върху който лежеше мъртвецът . Накрая аз намерих едно скъпо кехлибарено цигарило и брат ми ме помоли да му го дам , защото аз и без туй не съм бил пушач като него , но аз му отвърнах , че няма значение и аз съм си го намерил пръв , след което го мушнах в джеба на антерията си . Подир малко намерихме и кесията , взехме я , приближихме се до свещта на масата и с вълнение започнахме да бъркаме вътре . Намерихме един , два , три ..... двадесет наполеона . Делихме ги по десет и седнахме пак около масата . Прозинах се , прекръстих се , беше дълга нощ . Брат ми рече да хвърлям картите и играта започна пак .

[Sisito941]

Получи се,радвам се за което! Айде успех!

[awesomesheepy]

БЛАГОДАРЯ ТИ МНОГО !

[Sisito941]

Няма защо! Нали затова е форума-да си помагаме?