Приятелят е човека, с когото си израснал, но не на години, а онова душевно, емоционално израсване, споделено с него, в което и той е участвал.
Може всичко това да си го изживял с приятел, но после пак идва един момент, в който отново сте само познати, и всичко е в главата. Отдалечаването и бариерата, която несъзнателно си поставил към тоя човек и отказа за онова емоционално израстване с него ви отчуждава и ставате пак само познати, докато пак нещо не се промени между вас.
Абе, малко не мога да си вкарам мисълта в правилен словоред, ама се надявам да сте разбрали как приемам нещата.

Цитирай Първоначално написано от PoRcHeTaTa1
С приятелите мога да споделям,да излзиам на кафеце,дискотека.А с познатите само на Здр!
Малко като тезичка го хвърляш, но примерно ако си споделиш проблемите с психолог на по кафенце, това не ви прави приятели.
Споделяш във форума, сутрин си пиеш кафето във форума и с другите съфорумци, ама това не ви прави приятели.


П.П. ако може да ми опретните паметта защо доверието го свързвате с онова процъфтяло и разцъфтяло приятелство, защото попринцип един човек може да има доверие на много хора, но това означавали, че всичките тези много хора са му приятели?!