Цитирай Първоначално написано от Lovefist
В днешно време няма приятелство, има само общи интереси.
Много жалко за теб.
Защото с моята най-добра приятелка определено не ни свързва "интерес", а нещо много по-чисто от това.

Цитирай Първоначално написано от cherinka
П.П. ако може да ми опретните паметта защо доверието го свързвате с онова процъфтяло и разцъфтяло приятелство, защото попринцип един човек може да има доверие на много хора, но това означавали, че всичките тези много хора са му приятели?!
Доверието е признак за близост, а именно близостта е разликата м/у приятеля и познатия.

Ако нямаш пълното, безрезервно доверие към някого, значи не го възприемаш за приятел. И това с психолога не върви като аргумент според мен, защото на него му споделяш, за да ти помогне със собствените ти комплекси, страхове и проблеми. Не значи, че кой знае колко му вярваш или имате духовна връзка. Вие всъщност просто работите заедно. Той те анализира.

Човекът, на когото не вярваш, е познат за теб - ти нямаш доверието да му споделиш абсолютно всичко, защото не си сигурен дали ще е Окей с това. Всеки си има тайните. Винаги е по-добре когато имаш приятел, който да те подкрепя във всеки един момент и ти него.

Имах такава връзка, но малко поизстинахме, както ти отбеляза в началото на мнението си. Най-добри приятелки сме/бяхме именно защото емоционално израстнахме заедно и тя знае прекалено много неща за мен, както и аз за нея. Наистина се чувстваше страхотна духовна връзка, каквато с другите хора нямам. Мога да се смея с тях и да се забавлявам, но не можем да достигнем един до друг, а всеки има едно вътрешно свое Аз, което е познато на малко хора.
В основата за мен е точно доверието и споделените преживявания, опит, емоции. С някои хора просто сме си по-близки. . .
Мъчно ми е за хора, които не са открили своя най-добър приятел, с когото да са като братя/сестри, защото е неописуемо.