Познатите ми са много, приятелите са малко. Броят се на пръстите на едната ръка. С тях мога да споделям всичко, в разговорите ни не се вмъква онова отвратително неловко мълчание. Ако се скараме, си разясняваме защо сме стигнали дотам и не го повтаряме. Аз разчитам на тях и те знаят, че винаги могат да разчитат на мен. С тях съм откровена до болка. Не че с другите не съм, но на приятелите си мога да разкрия всяка една своя мисъл без да се тревожа какво ще си помислят. Те ме приемат такава, каквато съм, не се опитват да ме променят. Имаме сходни ценностни системи и интереси и може би това е една от основните причини да сме истински приятели.