Леле, ти от сега, ако си така депресирана... хахах, споко!

Няма страшно!
Ти сама решаваш дали да си правиш страшно или хубаво с твоите действия и постъпки, и решения.
Просто, ако досега си била зависима от другите и си разчитала на техните действия и решения, и съответно си имала и хубави , и лоши моменти в зависимост от текущото състояние на другите, обкръжаващи теб. Дали приятелил дали семейство и т.йн. Помисли хубаво и ще разбереш мисълта. Просто си свикнала някой да се грижи за теб.
Цялата работа с порастването е и очакването от другите в теб е вече постепенно сама да се грижиш за себе си, лека-полека.

Тук работата е не е, че следва нещо страшно, а че нещата се постигат по-трудно, в зависимост какво искаш и за какво се бориш. Страшно няма. Ти избираш дали да ти е гадно и страшно или да се целеустремиш към нещо хубаво и мило, мечтано от теб. Направиш ли го - започваш да се бориш да го постигнеш. Дали ще е нещо с работата, семейството, приятелите и т.н. Вече сама трябва да предприемаш инициативата, да не разчиташ толкова на другите.

Според мен се държат малко по-строго с теб, пък ти си по-емоционална и се самозатваряш още. Един вид не ти дават емоционален трамплин в израстващото ти мислене и не ти смилат информацията, а директно ти я поднасят барабар с негативите налице. Което за теб е подтискащо. Реално не са толкова лоши и страшни нещата, само недей се плаши или подтискай. Много е важно да си знаеш силните и слабите страни, да си анализираш ситуациите преди да предприемаш действия - какви ползи ти носят в случая ситуациите, какво би загубила и какво би спечелила. Примерно: ако се колебаеш къде да кандидатстваш (за близкото ти бъдеще мисля примери), или пък каква работа да започнеш или коя от всичките. Или пък с коя компания да движиш, или с кгоо да тръгнеш и така. Аз примерно така правя - ако имам даден проблем, който трябва да реша и е сложен гледам да се отпусна колкото мога и да го разгледам от всички гледни точки - какви ползи имам, какви загуби щше имам ако предприема действия, какви са ми силните страни и в какво съм добър, следователно с кое решение за действие бих се справил по-добре, съответното решение какво ми осигурява в бъдеще и нкрая като претеглиш плюсовете и минусите вземаш решението, което има повече плюсве и изгода за теб. Това се очаква от теб. Това е да си порастнал. Да мислиш повечко преди да действаш. Да знаеш кое е по-добро за теб и ЗАЩО го правиш. Просто вече да не чакаш на другите да вземат реения и действие вместо теб.
Нещо друго - не знам дали те плкаши и бъдещето, но ако е така - може би е щото искаш да направиш план на всичко или просто те плаши мисълта, че трябва да планираш всичко сама занапред и че нещата са много и т.н. Поставяй си малки цели - твоите малки връхчета, които да покоряваш и да трупаш опит. Примерно наумяваш си, че искаш да кандидатсваш еди-къде си и че обучението ти ще е редовно примерно. И толкова - не бързай да чертаеш повече или по-малко. И сега започваш да мислиш какво обичаш да правиш, в какво си добра и какво не, кое смяташ че можеш да доразвиеш. Не бързай да се мъчиш да си представиш каво каква ще работиш и т.н. предварително. Просто премисли твоята личност. СЛед това разучи коя специалност отговаря на критериите ти, после къде я има, и след това започваш съответните уроци. И започваш да се бориш да го постигнеш. После като усшееш чувството е много хубаво, твоята малка но важна победа. И така. Последва си наумяваш друго, или пък дойде някаква пречка и пак на този принцип се справяш с нея. Важното е да си последователна и постоянна. Не прави нещо, което не ти е интересно - първо, че ще те депресира, второ няма да го направиш по-добре от някой, който има нужното качество. Е не това не важи, че изпити, дето не са ти приятни (те са част от плана и борбата ти кък нещо хубаво ибрано от теб), друго имам предвид, дано ме разбра. Това е да си голям и да се грижиш за себе си. Не е нещо друго или нещо мега страшно. Много често се случва, че хората, които ти втълпяват, че нещо е страшно, гадно и трудно да е породен от това, че те самите не са се справили добре или не са доволни и вднага го причисляват към гадните неща. Ето примерно имам роднини, дето винаги мрънкат против другите, все другите са им криви, или че живота бил гаден - еми така са са си го направили. Такива решения са вземали, чакали са на другите все, а не са мислили и действали самите те. Истината е, че имаш ли амбиции, знаеш ли си способностите, искаш ли нещо истински го постигаш по един или по друг начин, сам или с помощ.

Общо взето, много неща навхърлях, дано схвана повечето, дойде ми музата да пиша. ама и ти не си задала конкретен въпрос за разискване в темата, а само, че си уплашена.

Не се страхувай. По-скоро вече ще е малко по-трудно и ангажиращо.
Не помня на колко си, но не очаквай да знаеш всичко за себе си на тази възраст. Тепърва ще ти се промени мисленето. Може би още не си си чула вътрешноят глас, понеже е заглушен от приказките и внушенията ти от околните. Ще се позбистри, ще се опознаеш след време, ще знаеш вече какво искаш и какво ти е интересно, как да го постигаш.
Аз смятам че ти лично имаш нужда както ти предложих да заминеш редовно да учиш в друг град, малко да се откъснеш, да покомуникираш с хора, да започнеш да се вслушваш повече в себе си на спокойствие., колкот и страшно да ти се вижда това. Но ще те промени, не към по-лошо, по-скоро ще те ориентира. Ще си дадеш време за себе си, и няма да те грабне живота веднага