Аз още откакто станах на 12 исках пак да съм на 4-5 да има кой да ме завива като си легна, да излизам да играя без да мисля за нещо, да лъжа баба ми, че спя следобед а да ставам и да гледам телевизия...Ама тва нещо няма да се върне. В момента в който си казваш 'искам да съм отново малко дете' означава, че вече си пораснала. Просто те е страх да го приемеш. И аз сега съм на 18, но пък чакам с нетърпение да почна някъде на работа и да си оправя живота, щото много лайна изядох досега. Не знам нищо за живота ти и не мога да ти кажа нищо по-конкретно. Но някакси се абстрахирай от тва чувство, като видиш някой да се чувстваш супер малка, тва е някъв комплекс. На 18 не е задължително да се грижиш за абс всичко (освен ако не са такива обстоятелстава, но пак казвам, не знам) карай го полека и се остави живота да те води през по-голямата част от времето, без странични и потискащи мисли..Научих се, че много често само ние сме способни да си помогнем на себе си. Всичко е в главата..