Добър вечер!

По-назад в темата ти, ме домързя да се включа, а и безсмислено-многословни мнения не липсваха така или иначе. Както и тролване нахалост. Ще го спестя това, заедно с анализа "какви са и точно проблемите на Миш/щрудел”.

Конкретно във връзка с последните две страници какво си мисля – зарежи това което си записала без да губиш повече излишно време! Щом не те радва още от първи курс, представи си какво ще е втори, трети..? А и медицината (каквато и да е), е доста трудна за учене по принцип, струва скъпо, което влиза леко в противоречие с някои твои думи (зависи къде я учиш предполагам), не е само наука, то си е призвание. За какво ти е просто да имаш една хартийка, ако не възнамеряваш да практикуваш? Дори една диплома по начална педагогика или туризъм би ти свършила в пъти повече работа, като резервен вариант, докато си.. забита в някое фотоателие. На 18 беше, ако не се лъжа, т.е., си тръгнала на училище с година по-рано от връстниците си? Още по-добре, нищо няма да изгубиш с една година прекъсване. Също и с две. Не е за препоръчване да бъдат повече.

Помисли добре, реши какво най-много ти се учи(!) и се насочи в тази посока. Ако е по-скъпо, изчисли колко точно. Къде най-близо я има тази специалност, каква е семестриалната такса, грубо какви са ти минималните месечни разходи. След това поговори по на дълго и нашироко с “родителското тяло”(при мен няма дори едно, голяма работа; все има някой, който да помага..обикновено; и малко да е, помощ е), презагледайте си бюджета и сметни колко най-много от него може да ти бъде изпращан всеки месец. Разликата между това и разходите ти за първите две години, се постарай да я изкараш. Как? Например в някое магазинче, като сервитьорка, като екскурзовод, като секретарка (не се изисква много, ама внимавай с обявите за тази позиция точно), въобще каквото намериш там, за което не е необходим особен ценз. В кафене също става. И започваш работа. БАУ? След това си ограничаваш яко седмичните разходи!;] Оттам и месечните, пестиш всяка стотинка. Имаш достатъчно добра мотивация. Ако ще учиш в България, дори за НБУ по-скъпите специалности, за под две години, трябва да си ги изкарала парите. Има вариант и за една + кредит. Нещо не ме радват тия кредити с какви лихви вървят, но в случая си заслужава. Всичко зависи от мес. Ви доходи. А и може малко да са намалили лихвите по студентските кредити вече, провери сама. Изчисляваш колкото се може по-точно за първите две години, не е нужно да е за всичките четири. Първо, че всичко се случва, второ - дотогава би следвало да са се появили доста нови ‘вратички’ как да продължиш напред през последните две, точно на база обкръжение и натрупан житейски опит. Няма как да бъде иначе, ще видиш. И никакви изнасяници от вкъщи и подобни, излишно е да го споменавам даже, мисля. Излишно хабене на ресурси към момента.;

Сигурно като го четеш всичко това си викаш ‘даа бе да, то защото е толкова лесно’, но не е никак невъзможно, довери ми се.

А колкото повече учиш, нещо което не те радва, колкото повече години губиш да отчиташ дейност (вкл. за пред собствената си съвест) с неща, които са ти далечни.., толкова по-зле. Защото, когато в един слънчев ден се окажеш на 26, примерно и все още студентка, предполагам няма да си особено доволна. Тогава усещането ще е маалко по-силно. Не се хващай за примера, 26 не са толкова много (спрямо моите години, примерно)), обаче след един определен момент и да си учила, и да не си по-рано, все по-малко ще ти се ходи на училище тип ‘прилежен ученик’, което е почти задължително за първите студентски години. Въпреки това, може и да запиша второ някога (решил съм го отдавна), но при съвсем друга форма, а и моята история е малко по-друга. Това не е важно де.

Имаш точно достатъчно време в момента, използвай го разумно. Предстои да намалява прогресивно. Първите година-две съвсем неусетно.

Успех!

П.П.: Епитетите ще ги спестя, независимо привкуса на някои твои мнения, не само в тази тема, ги считам за крайно неуместни към човек, който не познавам лично. Бих посъветвал същото и останалите, които ще пишат напред в темата.