Напоследък майка взе да става много по-различна. Постоянно съм й виновна за нещо. Писнало ми е вече. Твърди, че цял ден седя на компютъра, а при положение, че като се върна в 2 от училище, седна до 3 - най-късно 4, а после чак към 9-10(Или когато се върна) сядам пак. Ей сега аз си слушам музика, а оная идва да ме пита дали съм яла, аз и казах "Да", ама съм го казала по-силно и оная ей ся затвори вратата (Другите да не ни чуват) и започна да ми се кара, за к'во съм й викала. Що съм и викала/крещяла, а тя ме питала като човек. Аз и отговарям, че не съм го направила нарочно, просто слушам музика със слушалки и говоря по-силно. Но тя като започна "Ама съм сигурна, че като се върна от работа, ти дори няма да ме погледнеш. Пребирам се вечер, през целия ден те виждам за 3 часа общо. Дори малката ми обърна внимание и ме посрещна (Племенницата ми, която е на 3 години), а ти стойш тука на компютъра. Като е толкова важен за теб, стой си на него цял ден и си го плащай сама. Аз съм до тук. Писна ми аз да ти говоря като човек, а ти да ми крещиш.". И ся не ми говори. Знам, че това не Ви засяга и си викате "Мен К'во ме интересува, оправяй се сама", но каквото и да й кажа, тя винаги успява някакси да ме "блокира", та да излезе, че аз съм виновна. Но ми писна едно и също всеки път. Само аз съм и била виновна, все съм й крещяла, когато ме пита за нещо. Не съм й обръщала внимание, правела съм се, че не я виждам. Моля ВИ, кажете ми какво да правя, как да поговоря с нея или нещо друго, защото ми писна за всичко да съм им виновна на всички.