***
– Не. Аз познавам добре ч.м. (черните магьосници). Дори ще ви разкажа за тях. Трябва да ме слушате и да запомняте всяко мое изречение…Предупреждавам ви, че ч.м. са много мълчаливи. – тихо започна да обяснява Ехида – Знаете ли защо? Защото са прекалено заети да наблюдават хората. Не им остава време да говорят.
– Защо ги наблюдават? – почуди се файрината.
– Нямам си на идея. – простичко отвърна вампирката – Това, сигурно е известно единствено на самите тях.
– Ако толкова ги интересува нещо, защо не питат? – отново се обади Елир.
– Не знам. Мистерия… Това е второто, което трябва да знаете за тях; те са мистериозни.
– Според мен само се правят на такива, защото знаят, че изглежда страшно. – отговори Астреа.
– Имаш предвид, че искат да плашат другите хора? – замисли се файрината.
– Може би. – сви рамене самодивата.
– Установено е, – продължи Ехида – че те пробуждат тъмната страна у мнозина.
– Как е установено? – почуди се Елир.
– Не знам. Пише го в наръчника „Защо да избягваме черните магьосници.”. Ще спрете ли да ме прекъсвате? Губя си мисълта!.. Колкото и да е дружелюбен един магьосник, никога не подценявайте неговата натура… Най – страшно е, твърдят, да си навлечеш гнева на черен магьосник. Той може да стои спокойно срещу теб и в същото време да обмисля как да те надвие. Да те счита за враг. Ако не си достоен да му бъдеш враг пък, може напълно да те игнорира. Последното е по – лошо и от първото. Трудно ще узнаеш същността му – тя е добре прикрита, както тялото му в меката черна роба. Никога няма да спори на глас с теб. И никога няма да каже какво иска. А ако каже, може да сте сигурни, че лъже.
– Преувеличаваш. – възкликна Елир.
– Съвсем не.
– Ами ако без да иска каже нещо? – попита Астреа.
– Това никога не се случва на черните магьосници. За малко да забравя, има някои правила при комуникацията с тях. Слушате ли ме внимателно?..
Първо, не се усмихвайте на черните магьосници, защото ще си помислят, че сте фалшиви и очевидно криете нещо.
Второ – не стойте намусени, защото пък ще решат, че сте недружелюбни и груби, което значи, че криете нещо.
Трето – не говорете прекалено, защото ще ги накарате да подозират, че се опитвате да скриете нещо с празните си приказки.
Четвърто – не мълчете много, защото и те мълчат. Това ще доведе до тежка форма на взаимно мълчание. Само че на тях ще им е комфортно, защото тихо ще ви изследват. Искат да разберат, дали не криете нещо.
Пето – не жестикулирайте нервно. Нервността е явен признак, че таите някакви мисли. Черните магьосници веднага ще се опитат да ги разберат. Няма да можете да ги скриете…
Шесто – не стойте пасивно и стегнато пред ч.м., защото моментално ще си направят извода, че сте притеснен. Твърде вероятно криете нещо!
Седмо – не се шегувайте с черните магьосници. Според тях, това е най – баналният начин, по който човек се държи, когато се опитва да скрие нещо…
Осмо. Ако искате закъснявайте за срещите с черен магьосник, разсейвайте се и се дръжте неестествено. Той няма да ви направи забележка. Но да сте наясно, че тайно ще ви наблюдава, за да разбере какво криете.
Девето. Не вдигайте скандали на ч.м. – едно, че ги дразните и второ – за да сте толкова смели, сигурно имате тайно скрито оръжие…
Десето. Не бъдете агресивни, това показва скрити лоши чувства, които явно са толкова силни, че не успявате да ги укриете като хората.
И, разбира се, не се дръжте безупречно. Няма идеални хора. Подобно поведение показва, че криете същността си…




Ето и защо книгата се казва "Седмият огън".
Седмият огън е основният енергиен източник на империята, където се развива действието. Според легендата, един еднорог пожелал да умре, но тъй като еднорозите са безсмъртни, душата му се превърнала в огън, който имал много силна магическа енергия. По-късно още шест огъня били запалени от него и разпределени в империята... Той се нарича още и Вечния огън, тъй като не може да бъде "изгасен".

Това е легендата за Седмия огън, едно от първите неща в книгата.

*Легенда за Вечния огън*

Алирия – мястото където небето е прегърнало земята, изсипвайки всички красоти на света. Безкрайни поляни от яркожълт слънчоглед, засенчващи слънцето, се сливат с червени рояци от алени макове. По поляните танцуват самодиви – денем и нощем, и билките под краката им се омачкват. Из цялата земя се разнася чудният им аромат. Самодивите танцуват толкова бързо, че под краката им често пламва огън, а образите им се сливат със светлината. Пеперудите понякога ги бъркат с цветя и, когато заспят, по тях накацват множество пъстроцветни пеперуди, които като було политват нагоре щом самодивата се събуди.
Въпреки цялата тази красота събрана там, хората били недоволни. В пределите на Алирийската земя се сеели раздор и мъка, защото всеки мислел само за себе си. И един ден, когато луната осветила гората с онова тайнствено – мистериозно сияние, типично за нея, храстите се размърдали хаотично. В тях се появила една толкова черна фигура, че никой никога не бил виждал подобно нещо: Еднорог. Черен еднорог.
Душите на еднорозите са чисти като тяхната бяла и нежна окраска. Те се опитват да заличат злобата в света, но понякога дори тяхната почти безкрайно добра душа е безсилна да побере всичката омраза от хората и да я изтрие от лицето на земята.
Еднорогът погледнал нагоре. Сълзите му се смесили с капките на нощния дъжд, който бавно се сипел – сякаш и той се опитвал да разтвори мъката. Но въпреки топлия дъжд, еднорогът чувствал голяма студенина в сърцето си. Изведнъж той се строполил на земята. Още не било изстинало тялото му, когато някаква сянка, подобна на мъгла се надигнала от него. Това била душата му. Топлината ѝ била изстинала от студенината на света. Тази душа трябвало да изгори мъката, а изгорила самата себе си. Но пламъкът ѝ продължил да живее и тя се превърнала в Седмия огън. Не изгубила мощта си. И неподходящи същества започнали да се възползват от нея. Те така и не разбрали, че енергията, дадена на еднорозите, принадлежи само и единствено на тях. Само достатъчно чисти създания трябвало да я управляват... А най – лошото било, че тази сила била вечна.