Ако някога съм защитавал нещо, то това е мъртвородената идея на демокрацията, колкото и много дефиниции да има на понятието. За беда, живеем в капитализъм, които уж естествено се прикрепва към демократичното общество, но всъщност го убива. Демокрацията я има само в приказките на политиците - няма я във вярванията на хората, защото няма шанс да пробие. А умереният капитализъм, при който конкуренцията би трябвало да е здравословна и всеки да получава според труда, усилията и развитието си - това е толкова утопично, колкото и демокрацията.

Осъзнавам тези неща в последно време и истински се гнуся, защото ситуацията започва да става критична.

И супермаркетът ми е последната грижа в цялата тая мизерия, на фона на поредната пародия, която се случи покрай Софийски, например. В сми, слабо ме вълнува, че някой се опитва да ме манипулира на психологическо ниво в магазина. Вълнува ме фактът, че все по-малко ми стига акълът какво друго, освен сериозна размирица може да накара ония ахмаци от парламента да си размърдат задниците и мозъците и да свършат нещо смислено. А уж живеем в демокрация и всеки е свободен да изрази мнението си, когато усети, че е манипулиран...