Тоталитарна система? Ти сериозно ли?

Време е да изхвърлим от употреба тази грозна и спъваща езика дума „тоталитаризъм”. Нейната основна идея и дефиниция препраща към тоталната власт над една държава над нейния народ, а такава тотална власт или дори тотален контрол са невъзможни дори и в най – злокачествените случаи на тирани и тирании. Подобна тотална власт над всекидневния живот не съществува и не може и да съществува. Тотален контрол обаче не се практикува нито от фашизма на Мусолини, нито от националсоциализма на Хитлер, дори не и от комунизма на Сталин.

Когато обаче след 1945 г. Бруталността на Сталиновата съветска дикатура и на другите комунистически режими стват все по – очевидни за общественото мнение на Запад, политическата и идеологическата семантика се опростява. Тоталитаризъм, тирания на държавния контрол, политическа държава, идеологичекса цензура и т.н. се оказват почти идентични понятия.

За националистите обаче, комунизмът е най – лошата възможна и съществуваща тирания, много по – лоша от фашизма или националисоциализма, а най – достойно за презрение според тях са либералните сателити. Не бива да подценяваме влиянието на този вид антикомунистическа визия за света, една идеология, която се превръща в нещо повече от съставка – всъщност в еквивалент на патриотизма...

Свобода и свободи, ограничения на свободите, желание или жажда за свобода, безразличие към свободата – това са все трудни и проблематични теми, вероятно най – вече в демократичната епоха.
Но ако говорим за демокрация трябва да си поставим въпроса какво точно представлява тя и да се опитаме да дадем отговор.

Дали демокрацията наистина е управление на народа или по – точно управления чрез народа? Не, защото тя в действителност и всъщност е управление в името на народа. Този принцип днес не само че не е станал по – прост, но дори е и по – комплициран отвсякога. Да, наистина, в преобладаващото си значение демокрацията е управление на мнозинствово ( А как е съставено, как е формирано това мнозинство, какво включва то?) Тук се намесва либерализмът. Управлението на мнозинството е смекчено чрез юридически граници за правата на малцинствата, както и на отделните мъже и жени. А когато тази регулация е слаба или не се прилага, или е непопулярна, тогава емокрацията не е нищо повече от популизъм.

Как обаче днес демокрацията може да съществува по – дълго време при положение, че традиционният либерализъм е в упадък?

В крайна сметка, за съжаление, идеи като „Да направим света безопасен за демокрацията” (Уилсън) се оказват устойчиви...