В началото на годината ходих с огромно нежелание на училище.. по простата причина, че ме бяха насадили на първия чин, точно пред погледите на учителите.. аа и имаше едно момче, което ме зяпаше непрекъснато..
Не знам дали само при мен е така, но не обичам някой да стои и да гледа дума по дума какво пиша, или да ми се подпира на чина, или да ми бута раницата, за да може да се подпре..(за учителките говоря)... а като ми застанат точно над главата и съвсем се побърквах.. психически се натоварвах от непрекъснатото наблюдение ии.. не знам. Много се изнервях. В последствие направих така, че да седна по-назад. На старото си място. Има готини хора покрай мен.. с които мога да си говоря ако ми е скучно.. в същото време и не говорят много.. което е полезно в повечето часове.
Сега се кефя да ходя на училище.. вярно, има някои предмети, които не ми харесват, или по-скоро не мога да понасям преподавателите, но се издържа. В крайна сметка плюсовете са много повече от минусите.
а за въпроса със зубърите: който както иска да си изкарва оценките.. това, което повечето хора смятат за зубъри, са хора, които изкарват 6-тици и 5-тици.. не е съвсем така. Зубър е този, който наизустява уроците, но всъщност нищо не разбира от тях. А има и хора, които слушат в час и запомнят.. на тях дори не им трябва да учат в тях толкова.. само си прочитат плана от тетрадката.
Както и да е.. не се правя на остроумна, а само изразявам мнение.