-
рисунки
рисувам по стъклото.
няма нищо там.
голо е,
без скреж.
но се пълни с гняв.
пълни се със срам.
когато кръгът отмине
всичко ще е ново.
жътвите
никога не спират.
а златото
обръща се пак в олово.
гледам в тавана.
празен е. прашен.
дишаме
и дъхът ни се смива.
в тишината му
нещо вътре се превива.
трябва да се науча да рисувам сам.
не е редно да чакам някой да помогне.
а пък и не могат
дори да искат.
а те и това не правят.
въздъхвам
и рисувам по стъклото.
няма нищо там.
само гняв.
само глухота.
и стаен леден срам.
Правила за публикуване
- Вие не можете да публикувате теми
- Вие не можете да отговаряте в теми
- Вие не можете да прикачвате файлове
- Вие не можете да редактирате мненията си
Правила