Здравейте на всички. Да го кажем направо ... Влюбих се. Влюбих се до уши в супер неподходящ човек. Не съм много сигурна как да започна, но ето как всичко започна... Влизам аз един ден във Фейсбук и гледам някой ми постнал нещо на стената. Гледам го аз и си викам "Бе тоя беше един доста задръстен от даскало... що по дяволите ми поства на стената!?!?" Седя и си го мисля тва при което решавам да звънна на приятелка и да й кажа. Викам й нали така и така писал ми е тоя, кво да правя. Тя ми каза да му пиша и да го питам, нали не го познавам, няма какво да губя. И аз събрах смелост и му писах. Викам нали здрасти, и той взе че ми отговори. Седя си аз и се чудя как да го питам.. Накрая му го написах направо: питах го защо ми е постнал това на стената. Той ми отговори: "ами не знам, на шега... мисля че си много хубава" и аз седя пред компютъра като гръмната. Пък аз тогава си мислех, че е доста задръстен... И така запознахме да си пишем и неусетно дойде лятото... Понеже живея в чужбина, се прибрах в България чак лятото. Седя си аз една вечер, беше към 1-2 часа през ноща, понеже нещо не можах да заспя. И че седя си аз и по едно време, айде да го наречем А, ми пише. Пък той преди тва беше пушил един джойнт, и беше така в интересно настроение... Почнахме да си пишем и по едно време гледам станало 4 часа. Идва тате и почна да ми обяснява, че не съм добре, щом седя до толкова късно. Като свърши с конското излезе, и ние продължихме да си пишем. Колко часа беше като си легнах не помня. На другата вечер, пак ми писа. Тоя път обаче беше 8 часа. Писахме си до към 3-4 часа. И тва се случваше в продължение на 2-3 седмици. Разказа ми за живота си, аз също, абе за каквото се сетиме, обаче не можехме да се наприказваме. Обаче края на 1-вата седмица аз осъзнах, че започвам да го харесвам. И сега? Мислех толкова време да му кажа ли, и взех че му казах. Той като почна да ме пита що го харесвам, какво му е за харесване и т.н., а аз през тва време се опитвам да го убедя, че не е така. И накрая като приключихме "спора" го питах дали има някакъв шанс. (Аз съм на 15, той на 18.) Каза ми, че определено мисли, че съм красива, при което аз взех лаптопа и си го забих в лицето, понеже не можех да повярвам. До тоя момент момче не ми беше казвало, че съм красива, ами само че съм "секси" или нещо от тоя род. Обаче после "щастливото балонче" се спука и ми каза, че няма начин да сме заедно, понеже аз съм по-малка, и могат да го вкарат в затвора. Е в тоя момент имах чувството, че умирам. Казах му че трябва да тръгвам, и си легнах. Не знам дали някога съм плакала повече от тоя ден. Беше ми супер гадно, исках да убия някой. Аз обаче се бях влюбила, колкото и странно да звучи, и не знаех какво да правя. Той всеки ден ми пишеше, говорихме си, обаче не беше същото. И така мина лятото, заминах си от България и дойде време за училище. Разказах на приятелката за лятото, тя много се зарадва, понеже и на нея и се беше случило нещо подобно, но с по-добър край. Но, да не се отдалечавам от темата. Тя ме попита какво ще направя ако го видя. Божеее, ами сега !? Аз изобщо не се бях замисляла за тоя момент, като че ли някой го беше извадил от главата ми. След дълго мислене дойде първия учебен ден. В продължение на околко седмица аз го виждах, но ме беше срам да му кажа здрасти. За това реших да му пиша и да го питам какво да правя ако го видя. Писах му пак във Фейсбук и той каза "Ела, кажи здрасти и аз ше те гушна." Аз естествено се изчервих, като го прочетох, ама му казах едно небрежно "добре" и започнах да си мисля за момента, в който ще го видя. И така, след доста дълго чакане от няколко дена, дойде момента в който го видях за пръв път след като му казах, че го харесвам. Накратко казано: беше Четвъртък, и аз и няколко приятелки излязохме на обяд, пред магазинчето до училище, където всички се събират. Вървим си ние, и тъкмо да завием, за да влезем вътре, го виждам. Да, него, седи с приятелите си. Аз моментално се обърнах и тръгнах малко по нататък, където той не можеше да ме види. Божее, като се сетя, не знам как съм издържала... Седнахме и познахме да си говирим. По едно време го гледам как става, и тръгва. Първото нещо което си помислих беше "Крий се !!!". Обаче аз се вцепених и си останах там. Тогава той мина пред мене, и както си вървеше се обърна и ме видя. При което извика името ми и дойде с отворени ръце. Гушна ме, и после каза нещо, което не помня, защото бях заета да го гледам. След като се "изказа" ме целуна по бузата и тръгна. Аз почервенях, стана ми лошо, и имах чувството, че ще припадна. Всички се насъбраха около мен да ме питат добре ли съм. Аз обаче седях и не чувах никой; просто исках да запомня най-хубавия момент в живота си. След тоя ден, се засичахме много пъти в училище, аз винаги почервенявах и имах т.н. "пеперудки в коремчето". Господи, не можех да спра да мисля за него. Но, всяко нещо си има край. Дойде един период, в който спряхме да си пишем, рядко се засичахме в училище, а аз не спирах да си мисля за него. И така стигаме до миналата седмица, в която аз му писах. Трябваше да говоря с него, исках да знам дали изпитва нещо. Писах му. Но отговора който той даде, не беше този който исках. Каза, че съм прекалено малка и няма никакъв шанс. Не му отговорих. Седнах и се разплаках. Това трябва да е бил най-ужасния момент в целия ми живот. Но стана и по-зле. Спря да ми казва здрасти, или да ме забелязва, ако изобщо се засечем. И така, аз си останах влюбена в момче на което дори не му пука.

Разказах ви това, защото искам съвет. Не знам какво да правя. И не знам към кой да се обърна. Знам, че е доста дълъг, но ако го прочетете и ми дадете съвет, ще ви бъда много благодарна.

Благодаря ви, предварително.