- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Дали ще ми подари подарък?
Аз съм меко казано доста грозно изненадана, тоест ти искаш той да ти вземе подарък и се чувстваш задължена да му вземеш и ако не ти вземе няма да му го дадеш.. лол, това беше странно. Та, какво да ти кажа.. щом го чувстваш като нещо което не правиш от сърце, просто не го взимай и му кажи тази година не ми беше до подаръци и тн. Защото винаги когато съм взимала подарък на приятеля ми съм го избирала с много любов, с много желание дали ще го хареса и много често го давам преди самия повод, понякога и без повод, защото съм нетърпелива дали ще я хареса. И дори вчера се карахме, че той иска да ми купува една доста скъпа чанта, която си харесах но аз не искам да се харчи толкова за мен, бих желала да ми направи нещо малко но от сърце, дори това да е картичка. Банално ли звучи? Подарявал ми е както и скъпи така и по-дребни работи и на двете съм се радвала еднакво много като знам че това идва от сърце а не от задължение да ми купува нещо. Успех![]()
Дали някой ден сърцето ми ще престане да се опитва да изкочи от гърдите ми всеки път, когато ме докоснеш ?
Доста е гадно при положение че подарява на близките си, на приятели... точно на гаджето да не подари
Аз първо на нея бих купил подарък. Все едно не се сеща за нея, нормално е да се чувства гадно и не е свързано с материализма
Напротив, свързано е. Защо единствено подаръците и материалните неща да са доказателство за нечии чувства? Вие все едно казвате "Щом не ми купува нищо, значи не ме обича". Е това какво е ако не материализъм?Първоначално написано от TheManTheLegend
I'll forget the love letters you never fuckin' wrote
Важен е жеста. Защо подарява на приятелите си и на близките, а на нея нищо? Според мен е достатъчно да се сети да й купи нещо за да го направи, но явно забравя
От къде сте толкова сигурни, че забравя. Празниците още не са дошли. А жест не е само подаряването на нещо. Най-хубавият ми "подарък" миналата Коледа беше приятелят ми, който дойде изненадващо през нощта на 24-ти декември, за да ме целуне и да ми пожелае Весела Коледа. Има много по-истински жестове на обич от подаръците. Не се вглъбявайте толкова в тях.
I'll forget the love letters you never fuckin' wrote
^Така е.
Обаче ми направи впечатлениетова:
Нали подаръците се правят от сърце, не защото така трябва, бла-бла и т.н. и т.н.?От къде сте толкова сигурни, че забравя. Празниците още не са дошли.
Двойния стандарт..
А иначе що се отнася до подаръците... логично е да очакваш нещо в замяна, особено пък за Коледа.
Грозно, негрозно, аз мисля, че вие, с прекрасните връзки, като ходите за подаръци на "милуту" сте абсолютно наясно че жестът ще бъде върнат. Ако не бяхте абсолютно наясно, се съмнявам, че щяхте с такава охота да правите каквито и да е били подаръци, но това си е лично мнение.
Аз на случайни хора много обичам да подарявам какво ли не без да очаквам връщане, 'щото да, хубаво е да зарадваш някого!
Обаче гадже да не ми върне подарък, е тва просто не мога да го разбера. Всеки е егоист малко или много и иска в замяна, въпреки че отвсякъде ни възпитават в неестественото да си скромен, да си мълчиш, да не се разочароваш ако даденото от теб не се оцени и т.н.
Свързвам това колко съм ценна на някого ако се постарае поне с едно цвете да ми дойде. И става дума за жест, не за материални стойности. Аз скъпи подаръци мразя, считам ги за изнудване, и най-вече за повод после дрисльото да ти каже: "Ама аз толкова съм ти дал!/Толкова пари дадох за теб" или пък да си помисли, че си длъжна да си отваряш краката за него, лол.
Най-хубаво е, когато жестът е естествен, а не "по задължение". Тоест човекът наистина да е искал нещо да направи за теб, а не от куртоазия да ти подарява студен подарък.. /студен в преносен смисъл../
И от поста ми не бих искала някой да реши, че не ценя малките жестове тип да дойде на 24 декември в 00 часа и т.н. - просто всички обичаме вниманието, не толкова подаръцитеИ е кофти ти да отделиш на някого внимание с нещо да го зарадваш, и да не сте 50/50.. сорррка, аз така мисля :]
I'm tired of feeling like I'm fucking crazy
I'm tired of driving 'till I see stars in my eyes
I look up to hear myself saying,
Baby, too much I strive, I just ride
Това, към което беше насочена тази част от поста ми бе презумцията, че приятеля на авторката е забравил за нея и не й е приготвил никаква изненада за празниците. Но ние няма как да знаем това, защото те още не са дошли. А не, че е длъжен да го прави само защото било Коледа.Първоначално написано от jghgh
Стоя 100% зад твърдението си, че подарък не трябва да се подарява по задължение. Аз лично като подарявам нещо не очаквам нищо в замяна. Не твърдя, че не ми е приятно като получавам подаръци, но не ми харесва, когато подаръкът е едва ли не изпросен. И мразя, когато някой се опитва да ме накара да се чувствам задължена да му направя подарък. Затова и съм против изкуствените "годишнини", празнувани през месец.
И, да, егоист съм в много други отношения, но не и в това. Тук явно си е до човек. Всеки по различен възприема нещата.
А за това "50/50" аз пък такова нещо не мога да разбера в една връзка. Как може да се измерва вниманието и любовта? Ако не ти е отговорил с равен брой мили жестове ти е длъжник ли? Да, на всички ни е приятно вниманието от страна на любимия човек, но всеки показва чувствата си по различен начин.
I'll forget the love letters you never fuckin' wrote