Илиада- 1,2 глава

[vanesa0pld]

http://download.pomagalo.com/52772/a...da/?search=158
моля ви,помогнете...свалете ми този файл.Не съм чела произведенеито и дори незнам за какво се разказва.Госпожата ми беше болна и сме правили преговор за 20мин.....

[Sisito941]

От помагало не мога да тегля в момента,но ти намерих от друг сайт.Виж дали ще свръши работа това..

Първа песен

Хора и Богове; Темата за войната и мира; Темата за свадата и помирението

“Илиада” на Омир е най-високохудожествената епическа поема от троянския митологичен цикъл. Чрез личната съдба на героите, Омир говори за обобщения образ на воина. Представени като племенни военни вождове, героите символизират най-същественото, най-доброто от идеала за войнска чест и достойнство, но в същото време са носители на обикновени човешки слабости.

Големият конфликт м/у Агамемнон и Ахил е реално следствие от човешките взаимоотношения, оказали се в дисхармония с нравствените закони на родовата и междуплеменната етика. Светът на богове и смъртни се оказва еднакво “ангажиран” с проблемите, за които разказва Омир. Свадата м/у двамата воини има скрит социален смисъл. Агамемнон е върховен вожд на гърците, Ахил пък е най-силният воин. Отнемането на Бризеида от Ахил е грубо посегателство в/у неговото воинско достойнство, нарушение на нормите на героическия морал, според който отредената плячка е признание за заслуги в битката. В образа на Ахил е представен бранителя на реда в късното родово общество, защитника на равенството и разпределението на благата според заслугите, а не според общественото положение и по-високото място в обществената стълбица. Гневът на Ахил, предизвикан от несправедливата постъпка на Агамемнон, и отказът му от участие в боя,са завръзка на поемата.

Омир успява да индивидуализира различната мотивация на гнева у цар Агамемнон и вожда Ахил. И у двамата герои се наблюдава божествената сила на гнева, но първопричината за него е различна.“Широковластният ” цар Агамемнон не зачита не само бащината молба на жреца Хриз, но и законите на “общото благо”и справедливата подялба на отвоюваните богатства. Той се изправя с/у нравствените закони на родовата общност, застава на пътя м/у човека и божествената сила на Олимп, незачитайки желанията на жреца Хриз. “Огнен” е гневът на Агамемнон както “огнените” смъртоносни стрели в стана на ахейците, изпратени от разгневения бог Аполон. Агамемнон трябва да бъде наказан за грозната си разрушителна страст към власт и богатства. Така Омир навлиза в света на човешката душа, в която бушуват страсти, показващи силата и слабостта на човешката природа.

За да бъде реабилитиран идеалът за герой, духовно и физически красив, с/у Агамемнон се изправя Ахил- получовек, полубог. Той е художествена връзка м/у света на хората и боговете, той проявява и човешка слабост, и божествен разум при решаване на спора с Агамемнон. Ахил е “бързоног и божествен”. Гневът му е страшен и разрушителен, а обидата- неизмерима. Посегнато е на достойнството и честта му на герой с безсмъртна слава. Героичната смърт е основната цел в живота на древния воин. Той се стреми към смъртта. Избрал я е в името на вечната слава. За това и обидата, нанесена от Агамемнон, с несправедливото отнемане на Бризеида, е безмерна.
Конфликтът между Ахил и Агамемнон предизвиква спор и между божествените представители на Олимп. Налице е разделението както в човешкия, така и в божествения свят. Светът на боговете повлиява със своя мъдър разум върху неукротимите страсти на разгневената човешка природа на двамата герои, като всеки получава нужния съвет и подкрепа от безсмъртните.

Ахил е спрян в порива си за отмъщение от Хера и Атина Палада, но самият разрушителен акт ще бъде извършен от гръмовержеца Зевс, дал обещание пред майката на Ахил да накаже данайците. Боговете се намесват, отмъщавайки за несправедливата обида на Ахил-най-достойният воин сред ахейците. Несправедливо е обиден, несправедливо са наказани хиляди невинни хора, намерили незаслужено смъртта си пред стените на троя. Пристрастията на богове и хора пречат да се възстанови нарушената хармония в взаимоотношенията. Военният конфликт се задълбочава, враждата между двамата герои –също. Мирът е далеч, а войната взима нови жертви.

В Първа песен на “Илиада” Омир не само въвежда темата за гнева и отмъщението, но поставя проблема за войната и мира, който носи противоречиво виждане за смисъла и целите на човешкия живот.

[Sisito941]

Втора песен

Човешкото право на щастие- потиснат бунт на душите

“Илиада”на Омир е най- високохудожествената епическа поема от Троянския митологичен цикъл. В нея се разглежда темата за войната и примирието, показан е драматизмът в преживяванията на живи и запомнящи се герои, поставя се въпросът за надигащия се глас на народното недоволство в прехода от родово към робовладелското общество, разкрита е представата на древните гърци за хармоничен свят и човешко щастие.
Големият конфликтът м/у Ахил и Агамемнон в Първа песен на “Илиада” е художествен израз на реалните противоречия в стана на ахейците, задълбочени от нарушената хармония в човешкия живот. Макар и следващи героичния идеал на епохата, в която живеят, всеки от воините носи в себе си мечтата за мирните дни на своя предишен живот.

Желанието за подвиг на бойното поле, във Втора песен, не привлича ахейците. Напротив- за мир и спокоен живот жадуват душите им и това е заявено пред боговете с неудържимия “вик” на колективната воинска душа. Но, поривът към щастие и мир е спрян. Като “мощни пенливи вълни”, срещнали отпор- “стръмния бряг”, “се разбиват” струите на радостта.

От страховития рев на морето, което “бушува” и в помръкналите за радостта души на ахейските воини, сякаш “се откъсва” протестният глас на Терсит. Отправените от него обвинения срещу Агамемнон: царят е ненаситен, обогатява се от войната без да заслужава, задържа войниците при Троя, понеже има облаги, са израз на надигащия се глас на народното недоволство в късното родово общество на Древна Елада. Поведението на Терсит, твърде различно от общоприетото, се приема като непристойно, както от Одисей, който набива Терсит с жезъла, така и от смълчаните ахейци. Изключението от общото, проявата на индивидуалност, е израз на грозното в човешката природа. Ето защо и Терсит, като изключение в нравствения свят на героичното, е с грозен външен вид- хилав, гърбав, куц и кривоглед. Силно хиперболизираният външен облик на героя е израз на дълбокия смут на родовия колектив, който е неподготвен за “грозната “ провокация на индивидуалната дързост на Терсит.

Той пръв започва битката за човешкото право всеки сам да определя “пътищата “ на своята съдба. Неговите “непристойни” слова сами по себе си са красиви с това, че са изобличили несправедливостта, но те са в нарушение, според Омир, на колективната дисциплина и заплаха за ахейското единство, въплътено в образа на Агамемнон. Не човекът като част от колектива, а царете и боговете определят законите на справедливостта в света на древните. Все още е рано епическият поет да възприеме идеята за социален протест, затова и Терсит е наказан.

След десетгодишна война, желанието за спокоен мирен живот не е проява на слабост за ахейските воини. Не естественото право на човешко щастие накърнява мъжкото им достойнство и воинска чест, а подчинението пред несправедливия закон на по-силния, “облечен” във власт по божествено повеление.

Във Втора песен, чрез ненавременния протест на Терсит с/у несправедливия земен и божествен свят, Омир представя народното недоволство срещу нарушените норми на човешкото поведение и жаждата на хората за един по-хармоничен, по- добре устроен и щастлив живот.

[vanesa0pld]

мс

[Sisito941]

Няма защо!