Сякаш те души - въздуха
и вината е металната верига,
спомените просълзяват те, слуха,
буря срязала е кабелите и пръщи.
А спомените оприличава ги
умът на нож назъбен,
трепти желанието в ръцете ти…
Луд ли си? За Бога, спри!

Не чуваш ли?
Надеждата как хлопа на вратата?
Чак пантите изпотроши. Моли!
Моли се волята живота да спаси!