Ценично е знам. Така се чувствах и просто исках да си излея всичко. Най-добре по този начин и нито тя, нито някой който я познава да подозира за него. Това също съм го писал за нея.


Сън

Навън е студено
затваряш очи,
сега съкровено
сърцето тупти.
С мисъл за тебе
будя се аз,
остана ли време
да спя още час.
Сънят приближава ме
към теб всеки миг.
Отварям очи - няма те
безпомощен вик.
Безкрайно далеч си
от мене сега.
При мен слънце пече си,
при теб пада нощта.
Вече втори ден спя,
защото виждам те нощем.
Но приключва съня,
а аз искам още и още.
Живеем във приказка
сред безброй цветове.
Изглежда ми истинско,
а всъщност не е.
Длан във длан
ни се сплитат ръцете.
Не ни трябва план,
щом е пълно сърцето.
Едно цяло сме тук
ти, аз и цветята,
но алармата с чук
преобръща земята.
Всичко е сиво
без теб в този свят.
Замахвам свенливо
да спра този ад.
Разсъних се вече,
но там зад завоя
настъпи ли вечер
пак ще си моя.