Просто те привлича много и си се повлюбила ( симптоми- мислиш за него постоянно, когато ще се виждате получаваш сърцебиене и те присвива коремчето, не може да си представиш живота си без този човек и т.н. - това е при мен, но при всеки е различно), но НЕ го обичаш. Обичта идва в по-късен етап, когато с човека сте се сближили на доста високо ниво. Обичта накратко казано е себеотдаване, придружено с безкрайни компромиси, когато започнеш да мислиш вече "ние" , а не "аз и ти", не подлагаш на съмнение чувствата си и прочие и прочие. Може да се изпише цял роман по въпроса, а и все още никой не е дал точно и ясно определение за това. Всеки човек по различен начин си го изживява,но едно е сигурно -когато го изживееш, ще си сигурна вътрешно, че това, което чувстваш, е любов.