В такава ситуация съм аз.
Обичам го,макар че не съм била с него,вече нямам шанс,дори минимален..това са подробности.
Харесвам го от 1 година и почти 7 месеца/не питай защо гии броя.. имам една линийка в Космополитън/..
Така че мисля,че може..много е гадно обаче.По едно време исках да го забравя,защото тази обич ми носи само болка,много се измъчвам,че не можем да сме заедно.Всеки ден се виждаме,в един клас сме.Предполагам че при теб не е такава ситуацията..
Когато приказваме ми е много приятно,абе изобщо като е наблизо ми е приятно..обичам да го виждам наоколо.Лятната ваканция/2010/ беше нещо..ужасно..Не издържах,ама милите ми приятелки ми отвличаха вниманието от мисли за него и така неусетно мина лятото почти го бях забравила..и на училище на 15.09 като го видях ми стана едно такова..приятно.. :P