Първо - благодаря на всички за отделеното време и съветите.

За всички, които предложиха вероятността да взима някакви наркотични вещества - на 100% съм убедена, че няма такова нещо.

Jumper, още в началото бях споменала, че родителите му го третират като боклук и аз съм била свидетел на това. Не проявяват никакво внимание на проблемите му. Или поне на мен така ми изглежда. Ако се опитам да поговоря с тях, най-вероятно ще ме изгонят от дома им като мръсно коте. Минавало ми е през ума, още от вчера помолих приятеля ми или да ми каже кога мога да видя родителите му, или да ми даде техен номер. Просто видях как той се стресна само от мисълта за това. Каза, че няма да доведе до нищо добро както за него, така и за мен. Изрично на няколко пъти ме помоли въобще да не споменавам нищо на родителите му, въобще да не говоря с тях. Добре, за сега го послушах, сметнах че първо по-скоро трябва да поговорим сериозно с него, преди да намесваме който и да било.


От разговор със съфорумец се подсетих за още неща, които не съм споменала за приятеля ми, които смятам, че са важни, ще цитирам себе си:
...Накара ме да се замисля - до сега не си бях давала сметка, че за първи път той се е разкрил пред някого и е избрал този човек да бъда аз. Пред другите просто се е преструвал, вероятно от страх, че няма да бъде разбран или възприет добре. Позволил ми е да вникна в ума му... но честно ли? Малко ме плашат историите му и държанието му на моменти. Но едно по едно да ги караме нещата.
Стана на въпрос за 'измисленият свят', в който той на моменти се затваря и приема за реалност. Не би ли трябвало този негов свят да му носи утеха или сигурност по някакъв начин, евентуално за момент да се откъсне от реалността, за да си почине един вид? Но по това, което той ми разказва, този негов измислен свят е едно ужасно място, но просто не можел да го забрави. Този негов свят е пълен със самота, студенина и смърт. Какъвто и спомен да има от неговия свят, той винаги е съпроводен с нещастие или смърт. Щастлив спомен няма. Точно тази част не мога да я разбера напълно: избягва за момент от суровата и студена реалност, за да се пренесе на място, което е не по-малко ужасно? Споменава, че през тези всичките години е преживял много войни, ръцете му са отнемали животи и всичките му близки и приятели около него са умирали от болести или неестествена смърт. Даже появата във семейството му той си я обяснява със смърт.
Когато буквално превключи в неговия си свят, той става хладнокръвен, сериозен, никаква емоция не се вижда по неговото лице, освен може би прикрит гняв и омраза. Повярвай ми, на моменти това страшно много ме е плашило и като срещна погледа му в такива моменти, просто инстинктивно се дръпвам крачка назад и настръхвам от страх. Споменах му това, той отвърна, че никога не би посегнал на мен. Аз попитах дали на друг би посегнал. Той отвърна следното: "На теб и на приятелите ти няма да посегна, но бих посегнал на тези, които го заслужават." Тръпки ме побиха тогава направо, но гледах да не ми проличи и просто го прегърнах и му казах, че така не бива и никой няма правото да съди и наказва друг. Но ето тук е проблема - той си втълпява сам неща, цели спомени. И евентуално ако си втълпи нещо сериозно за някой напълно невинен човек ме е страх да не му посегне. Защото мисля, че е способен.
Помня имахме една караница преди време, преди да ми разкаже "кой е той". Той каза, че на еди-коя-си дата ме е видял да му изневерявам с някакво момче (и даде описание). Нито познах момчето от описанието, нито нищо. Никога не бих изневерила, това е против принципите ми. В този ден точно, който той ми описа, аз бях настанена за седмица в болницата поради здравословни причини, а той беше в друг град за десетина дни тогава. Тоест е абсолютно невъзможно това да се е случило. Той твърди, че е реалност и го е видял със собствените си очи и продължи да ме обвинява в изневяра. В последствие успях да го убедя, че ме е припознал и най-вероятно е объркал датата. Но вътрешно знаех, че не е така. Сещам се за думите му: "Едвам се сдържах да не се сбия с него". Няма нужда да споменавам колко плашещо ми звучи това сега.
Просто не знам как да го предпазя самия него от правенето на сериозни грешки. Не веднъж се е случвало да ме стресне с думите и изражението си - това хладнокръвие.