Незнам за аскетизма, но понеже докато все още има сатана, в определени случаи усамотението може да се окаже единственият начин за запазване и/или постигане на Доброто(-тата) - просто колко често "светската"(т.е. светотатската) "суматоха" е "въвеждала" хората в раздразнение и озлобление? Но най-голям смисъл от усамотението има когато се прилага в Истинската "вяра", тъй като точно там, където Целта е Св. Спасение за всички "човеци", то може да се окаже най-Приложимо. Но, като казвам тези неща, никак нямам в предвид неща като: монашество, отшелничество, аскетизъм, но единствено някаква, макар и временна, евентуална Естествена нужда от усамотение(уединение).