Изневерявали са ми веднъш, но връзката нбше нищо сериозно.Разбрах от обща наша позната. Каза ми кои са момичетатадори и снмики ми изпрати. Аз го попитах дали ми е изневерявал.Той отрече .Ако си беше пизнал щях да остана с него, но той излъга и се разделихме.
krem4et0 не мога да му кажа че не мога,защото първо ще се расърди и другото което е ще ме пита за какво не съм го напраила когато е бил на работа,просто това няма да стане.Предпочитам когато съм у тях и той е на лаптопа да чистя или да не се мотая много,или да си легна до него на леглото докато щтрака да го прегарна и да гледам тв.Ние сме така от много време с виждането,още на 2рия месец след запознанството ме завесе у тях,и ми каза че аз съм 2рото момиче което води,предишната я е завел 7-8 месеца чак след като се запознали,и с нея е бил 3 години и ми е казвал че не и е изневерил въпреки че е имал мн възможности,само към края на връзката го е направил и то от инат..щот тя нещяла да му даде отзад..и то не толкова че не е дала,ами защото дори не е искала да пробват,а той до тогава не е правил а мн е искал..Той като ми го казказа това мн се ядосах и го питах ,,й кво аз ако не ти дам нещо и с мен ли ще направиш тъка,,а той ми каза ако е за анален,аз вече съм го опитал тъка че ти ако искаш ще правим ако не няма...и след няколко месеца го попитах липсва ли ти нещо с мен и той винаги ми е казвал че не,все пак аз сичко му давам и не се притеснявам толкова...както казах не правим толкова често както преди секс но всеки път когато правим му давам всичко и си личи че мн му харесва и нищо не му липсва.
Аз имам един въпрос. Когато приятелят ми е навън с приятели аз трябва ли да разпитвам с кого и къде (за да види, че ми пука) или да не питам (за да не го задушавам)? Или трябва да намеря златната среда и да питам в границите? Понеже съм изпадала и в двете крайности и не беше добре.[/quote]
Аз не мога да ти кажа защото моя никога не е ходил някаде без мен,нито аз просто тъка сме свикнали,пък и не излизаме вообще често за една година да сме ходили 15 пъти на кафе,10 на пица,2 пъти на дискотека..иначе мн често след работа когато е 2ра до 22 и като свърши ходим с колегите му да хапнем някаде,някой път и у някой негов приятел се събираме и това са ни излизанките...той ми е казвал че му е по-хубаво у тях като сме,бил домошар,не му се изл много както преди,той сега е на 25 и сиг е нормално като ходи и на работа и то на смени..Иначе аз ако бях на твое място винаги бих питала!!!Аз за тея неща съм просто...никога няма да се променя винаги има подозрения в мен за вичко...
kiki1991, вземи се запиши на някой курс или почни работа. От бездействие и игра по свирката му, само ще си навредиш. И как някой си ще ми държи сметка къде кога ходя? Нито ти е мъж, нито живеете 100% заедно, а и едва ли те издържа, че да иска отчет. Не мога, ангажирана съм е достатъчно. Ама защо не сега, а после-не съм длъжна да обяснявам. И сега сме така-имам работа до обяд, отивам при майка ми (любимото) и се мотаем 3 часа. Не обичам да давам отчет като ме питат. Ако реша сама ще си кажа. Аз в момента служебни ангажименти нямам, моите доходи се харчат при крайна нужда и пак не се чувствам длъжна да въртя цялата къща, при все че имам време в момента.
Рядко излизаме по сами. По-често аз с моя приятелка или служебно, по-рядко той. Повечето ни приятели са двойки и си излизаме по семейно. И все пак се случва излизане по мъжки или с колегите му. Знам с кого е...то изборът не е много голям. Излиза основно с 2-3 момчета и се знаем, откакто сме гаджета с него долу-горе. Все с многогодишни сериозни връзки. И моят е на 25, аз също, ама на мен все купон и дискотека ми е в главата, а той още на 19 не обичаше много-много. Та излизанията му са на по бира и билярд (дартс). Моите са на кафе и по магазините предимно следобед. Питането ми е с Х ли ще сте? А значи приятелката му е свободна и можем да се видим по женски...
kiki1991, моля те обърни внимание на думата ТАКА. Много е неприятно и дразни. Благодаря.
krem4eto има една приказка не прави това което не искаш да ти правят..казвам го във връзка с това за излизането...честно да ти кажа това е моя болна тема!!!Просто не знам как се получи така,във началото на връзката ни и той и аз си ходехме кадето искаме(говоря за първите 2-3 месеца)аз на кафе,той с някой приятел,без мен и на плевен е ходил няколко вечери да играе покер,и вообще не ми е пукало толкова.Но след няколко месеца ходене и виждане всеки ден започнах да се влюбвам сериозно докато един ден осъзнах че почвам да го заобичвам и най-малкото ме дразнеше.И знаеш ли защо..както казах той не излиза много,каза ми че когато има сериозна връзка вообще не ходи никаде,предпочитал да си дойде от работа да си легне да ме гушка и така,а иначе когато няма приятелка излизал да хване някоя и защото нямало какво да го задържа вкъщи-точно това му бяха думите.И от там идва това че ако той сега както е с мен почне да излиза без мен..значи има нещо.Той с приятелите си не се вижда вообще,последното ни излизане с тях беше лятото и то за 2-3 часа на басейн.Друго е,когато в други връзки хората който са свикнали да изллизат почти всяка вечер,който ходят петък събота по заведения дискотеки...и то не с гаджетата си а с приятели ,,уж,,.Затова съм такава и ще почна да се замислям че ми изневерява примерно както ти казвам че от година никаде не е ходил без мен..и изведнъж поиска.
Пиша 2ро мнение отделно понеже на предното почна да ми прескача като пиша и е мн дразнещо и се бъркам..
Другото което исках да ти кажа е понеже знам че ти имаш дълга връзка,и като гледам имате пълна свобода и не се инт толкова..може би и аз ще се примиря след време със годините нали знаеш че чувства и сичко се променя,всичко е въпрос на време и много преборване на собственото ми мислене,не знам дали има такъв човек като мен ревнив..и то лошото е че е на моменти,един ден може да съм спокойна..на другия като почна и тел и кво ли не да му гледам,дали всичкото идва от това че за първи път се влюбвам сериозно и мисля за сериозни неща и за бъдеще с него както и той ми говори че няма търпение да се отделим само 2мата като му стане етажа!!!до сега съм имала и др връзки но с нокой не съм чувствала същото,не съм някаква малка която не знае какво иска,на 20 съм почти и мисля вече за сериозни неща,както ги и правя.Толкова много го гледам че скоро се бъзикахме че единсвеното нещо което не правя е да го къпя;Dиначе всичко останало правя за него..все едно не съм му приятелка,а майка.
Още преди да заживеем заедно му заявих, че аз не съм майка му и не желая да следвам техния модел на съвместен живот, защото някои неща не ми допадат. Както и някои не ми допадат в модела на нашето семейство. Майка му му готвеше по 2, а понякога 3 различни неща на ден. Той чинии е мил 1 път на високосна година. За чистене - абсурд. Задълженията са му били да зарежда и пали парното и да ги кара с колата до вилата им и то последните няколко години, откакто има кола и си направиха парно. За половин година под 1 покрив мога да кажа, че съм доволна. Е, в готвенето и прането съм почти на 100% активна аз (той си прави поне сам закуската и не ме буди). Но чистенето, миенето на чинии, оправянето на леглото, подреждането на неговата част от гардероба и неговите неща - той само. Пране, което не е в коша не се пере. Бельо-ако не става за пералнята - пере си го той....И такива разни дребни правила. Домакинството е общо и всеки има грижата за него. Сега се е събрал 1 куп дрехи на неговата половина на леглото - да си ги сгъва и прибира. Не съм слугиня, не съм длъжна само аз да се грижа за нашия дом. Колкото аз, толкова и той сме длъжни. Ако това, че не му слугувам 24/7 го подтиква към изневери...Не сме 19-ти век. Няма а задържам мъжа до себе си чрез слугинаж. Щом се научих неизпълнението на неговите ангажименти да не ме дразни (седят тук до мен разни дънки и блузи по столовете, ама няма да ги пренеса в другата стая ПЪК), значи имам напредък. Преди на 1 прашинка на пода се дразнех.
Не мисля, че имаме пълна свобода. И аз съм била ревнива и мърорива като излиза по мъжки. Стигало се е до там да отказва покани защото знае, че на другия ден ще ми е криво, че не сме излязли. Той само казва, че предпочита да не излезе с приятели, отколкото после цяла вечер да ми е криво или да съм намусена. И този етап отмина. И не беше страх, че ще ми изневери, а просто ми ставаше тъпо, че е някъде с хора и се забавлява, а аз тъпя у дома...После оцених и красотата в това да имаш 1-2 свободни вечери за теб, за твоите приятели, колеги. Всичко е на етапи, на приливи и отливи. Важен е балансът и да се намери оптималното за дадената връзка. И друг път съм писала и пак ще напиша по-щастлива, с по-хармонични отношения, без да се притеснявам за нашата връзка, без да ревнувам и да имаме конфликти т подобно естество, не сме били до преди да заживеем заедно. Мислех, че нещата ще са по-скоро по-трудни, но....аз съм супер щастлива и спокойна. Като знам, че нещо влагаме двамата - пари, усилия, компромиси за нашето общо бъдеще, то по-трудно е да го зарежем с лека ръка и да изневерим. Мисли в тази насока - и вие мислите за ваш общ дом. Това е хубаво, но плаши. И аз , и той бяхме уплашени и точно преди да заживеем заедно имахме най-жестоките конфликти, защото просто промяната беше голяма. Това си е сериозна крачка и може би се бои до известна степен. Но решил ли е да я предприеме, не се тревожи. Може би просто премисля какво би загубил (свобода най-вече), но пък и мисли за положителните неща.
Май повече ми допада 19 век... Все съм си мислел, че само мен се опитват да опитомяват така. Пълен успех едва ли е възможен, все ще забравя нещо на пода или дъската вдигната(туй пък защо толкова подлудява жените, идея си нямам...). Олеква му на човек, като види, че всички са в соса
Е, дъската на тоалетната не ме вбесява. Живяла съм с баща ми и ми е все тая. Аз пък я оставям пусната, а сме по равно 1 мъж и 1 жена. Със същото право той може да се сърди, нали? А дрехите си подрежда сам, защото го прави по-успешно от мен и така и така моята подредба се разваля и се почва наново. И има неща по пода, дивана и стола, но те са негови и не ги бутам. В коридора на шкафа за обувки стоят работните му дрехи, а купът с дрехи на табуретката му до леглото стига до прозореца...А иначе е много педантичен. 100 пъти ще ми направи забележка как съм измила (или по-скоро не измила) плота на мивката, как съм сложила яденето в хладилника или как тенджерата трябва да изсъхне преди да се прибере в шкафа, въпреки че 20 години у дома сме слагали точно така тенджера в същия такъв шкаф и нищо му няма. Така, че си мъркаме взаимно. Като добра домакиня гледам да има какво да се наяде като се върне от работа. Извършва физически труд и много огладнява. Това съм възприела като задължение. Другото-ако искам, мога, имам време или ми дойде музата...
И кой говори за опитомяване? Просто елементарни правила на един дом. Той също е наложил свои. Аз държах на някои неща, той на други. Съобразяваме се взаимно.
Кремче, цялата система ми звучи супер, но някакси е прекалено подредена... Все едно сте направили таблица.
Не те укорявам, о, не! През ум не ми минава... Вие сте си семейство на практика, а аз съм много далече от тая мисъл. Но не ти ли омръзва да готвиш?
Лично аз бих предпочела да се сменяме.. Някой път ще ми дойде музата да подредя къщата, нека той сготви вместо това. Не знам...
Аз лично предпочитам да се готви само за събота и неделя. През останалото време си купуваме храна от един ресторант и не се налага и с това да товаря съпругата си.
Еми, омръзва ми. Но мъжът ми работи от понеделник до събота сутрин от 8 до 12-12 и 30 и след обед от 1-1 и 30 до 6 и половина - 7. Ако има лекции ходи на тях, понякога до късно вечер или от 7 сутринта. Лятото и есента работеше и в неделя поне до обед. Аз от своя страна не водя още часове и на практика уча и работя от дома. Нямам регламентирано работно време. Как да го накарам да готви? Как да отидем на ресторант като първо е в пъти по-скъпо от това да ядем домашно приготвена храна, а и второ свикнали сме да вечеряме раничко. Де факто той се прибира, къпе се и сядаме на масата. Готовата храна също излиза доста повече...Да са живи и здрави майките. Снощи неговата донесе за вечеря, а днес сготви моята. Поне 2 дни седмично ядем сготвено от тях. И не, че той го иска от мен. На мен просто сърце не ми дава да се върне и да няма нещо да яде. PinkPan7her, за да е относително поддържан един дом, трябва да има правила, организация и планиране. Далеч съм от мисълта, че всичко е перфектно, но не мога да живея в мръсотия и разхвърлотия. А иначе нямаме график. Когато не е на работа ни е ден за чистене. Някоя свободна вечер пазаруваме, прането е в края на седмицата, но всичко варира...
Колкото и да не ми се ще по-голямата тежест лежи на моите плещи. Но той знае, че ще дойде време, когато няма да е така -ще имам часове до късно или ще пиша по цял ден.
Emilen, вие може да си го позволите може би финансово. А и живеете в град, който може да ви го предложи като услуга. Тук в Свищов готова храна има на 2 магазина и е ужасно скъпо. 1 път си взехме и останахме глади, а дадохме пари, колкото ни е за 2-3 дни храната. Само пицариите предлагат услуга "доставка до дома", а не мога да ям пици 5 дни седмично. Съпругата ти предполагам също е на работа 8 часа на ден през седмицата. Аз обаче не съм и имам времето да сготвя. А и да нямам много време, мога да направя 1 куп манджички, които изискват моето време точно 10-15 минути и после варене или печене за още 30-40. Като ме мързи или нямам време постният грах, чушките с доматен сос или оризът са ми спасение.
,,а купът с дрехи на табуретката му до леглото стига до прозореца,,
ужас и моя е същия..но има голяма разлика от твоя че моя нищо не пипва защото за всичко е виновна майка му...тя със брат му ги гледа като бебета..постояно тича печки им пали,кафе им прай,всичко каквото се сетиш.От както ходя у тях спря да я пали тя,и почнах аз...понеже той си дойде от работа саблече дрехите и ги хвърли на куп и легне на леглото земе лаптопа и до 1-2 часа през ноща не мърда от там..но това е др тема за това мн има да се говори,ще се мъча като почнем да живеем само двамата да се научи,щото няма да стане аз да ходя на работа да се прибера и да тичам след него..