Отговор в тема
Понякога дори аз сама се дразня от себе си. Имам много високо самочувствие (но определено мисля че се държи на средата в коята съм израсла), но понякога съм прекалено нерешителна. Страх ме е да се впусна бързо във връзка, защото винаги искам да знам какви ще са последствията и трябва да опипам почвата. Много от грешките които съм правила (пресен пример от днес) са защото понякога се доверявам на определени хора и като цяло съм доста приятелски настроена. Винаги обичам прекалено силно и след това се чувствам мнго наранена.
Е, това е. Радвам се че споделих.
И моя ред настъпи.
Живея си в мой свят,в който не мога да се водеря на никой.Хората си мислят,че им се доверявам,но не е така.Не показвам почти никакви меоции.Срамежлив съм,но само докато бъда опознан.Много съм разсеян и на моменти мълчалив.Пука му за много малко неща.
Та това съм аз обичайте ме или ме мразете.
novasum
nirvana13
< също..Първоначално написано от nepowtorima
Това и, че много се доверявам... точно на когото не трябва...
Даа, как познаbebchoOoOoOo
зодия козирог ли си ??
Сетих се за още няколко по темата.
Много бързо се паля за малки неща и толкова се задълбочавам, че съм неспособна да погледна на нещата обективно.
Много често не знам какво искам и с това наранявам най-вече човека до мен.
Искам всичко да става на момента, адски нетърпелива съм, точно като някое детенце..
Повтарям доста от грешките си и ми трябва малко повече време да се преборя със себе си и да спра да го правя...
Много съм импулсивна и понякога правя неща, които не искам, не обмислям и после се чудя с какъв акъл съм ги направила...
Хубавите неща искат време,прекрасните стават веднага!!!
разбран човек си,но ще пребиеш някой мангал?!Евала...и аз не ги понасям,но това да ги биеш не е никакво решение...явно си от "мъжете",комплексар...Моите недостатъци са това че паля много бързо и то за някоя абсолютна простотия, за която въобще не си заслужава да помисля даже.Другото е че когато споря винаги аз съм прав.Чак след час два се замислям и разбирам че не съм прав.Преди много си играех с момичетата, за нищо ги нямах - от тогава ми излезе име на "курвар" заради което после когато исках нещо сериозно не се получаваше...Не знам дали е минус ама не мога да търпя цигани като видя на улицата някой и ми иде да го заколя на място, пък ако ме изгледа нещо или ми каже просто налитам на бой докато не падне на земята безпомощен или ме усмирят.Много често ми се е случвало да не знам какво искам, откъдето се проявява после несигурност а това не е приятно за човека отсреща.И най - интересното е че всичко това е свързано с момичетата с които съм бил, докато с приятели НИКОГА не съм се карал и не съм имал проблеми, защото съм разбран човек
Усмихни се на някой непознат. Това може да се окаже единствената му радост за деня.
Използвай друга тема да обиждаш. Едвам се сдържам да не изкажа колоритното си мнение за теб...
Somewhere over the rainbow skies are blue, and the dreams that you dare to dream really do come true.
като се замисля... много е лично, махам си мнението
all day... all night... what the fuck?!
Понякога се чудя как имам приятели,толкова гаден характер съм.
Казвам на хората всичко,което мисля за тях без да се усещам дали ги засягам.Използвам хумора като защитна реакция и винаги се бъзикам с всичко.Въпреки,че създавам впечатление за много слънчев и уверен човек далеч не съм такава.Не споделям чувствата си и не обичам да показвам слабост,но пък ми харесва,че в трудните моменти оставам силна и се справям.Просто явно е трябвало да бъда момче
По принцип пиша рядко затова нямам намерение да оспамвам една от малкото хубави теми от много време насам.Какво ти си мислиш за мене въобще не ме интересува при положение че нито ме познаваш, нито знаеш какъв човек съм.И много ми е интересно как повечето потребители тука от един коментар си вадите изводи за някой без да знаете за какво става на въпрос.И съм много далече от това да съм комплексар, така че си в голяма грешка.разбран човек си,но ще пребиеш някой мангал?!Евала...и аз не ги понасям,но това да ги биеш не е никакво решение...явно си от "мъжете",комплексар...Моите недостатъци са това че паля много бързо и то за някоя абсолютна простотия, за която въобще не си заслужава да помисля даже.Другото е че когато споря винаги аз съм прав.Чак след час два се замислям и разбирам че не съм прав.Преди много си играех с момичетата, за нищо ги нямах - от тогава ми излезе име на "курвар" заради което после когато исках нещо сериозно не се получаваше...Не знам дали е минус ама не мога да търпя цигани като видя на улицата някой и ми иде да го заколя на място, пък ако ме изгледа нещо или ми каже просто налитам на бой докато не падне на земята безпомощен или ме усмирят.Много често ми се е случвало да не знам какво искам, откъдето се проявява после несигурност а това не е приятно за човека отсреща.И най - интересното е че всичко това е свързано с момичетата с които съм бил, докато с приятели НИКОГА не съм се карал и не съм имал проблеми, защото съм разбран човек
П.П. А относно циганите не съм расист, но не съм и далтонист
"По - добре 10 години да живея като цар, отколкото цял живот като мишка" - Жоро Илиев
Освен това влагам твърде много в отношенията си с хората,което накрая ме прави слаба що се отнася до тях... голяма грешка... а дано след поредния отвратителен опит най- накрая се науча.
No man for any considerable period can wear one face to himself and another to the multitude, without finally getting bewildered as to which may be the true.
Дам и това ме описва,но това за мен не е толкова лошо.Понякога се чудя как имам приятели,толкова гаден характер съм.
Казвам на хората всичко,което мисля за тях без да се усещам дали ги засягам,Използвам хумора като защитна реакция и винаги се бъзикам с всичко.въпреки,че създавам впечатление за много слънчев и уверен човек далеч не съм такава,Не споделям чувствата си и не обичам да показвам слабост,но пък ми харесва,че в трудните моменти оставам силна и се справям.Просто явно е трябвало да бъда момче
novasum
nirvana13
Обаче хем усещаш къде грешиш и все пак.. продължаваш в същия дух
Никой днес не е невинен
избрахме бъдеще сами
това, което ни очаква
мъчително-жестоки дни
Прекалено много се отдавам и съм готов да жертвам малко повече от нормалното в повечето случаи. А не трябва. Никой не го иска, пък и не е полезно.
Имам навика да се вглъбявам също често.
Понякога имам ниско самочувствие. И също толкова понякога съм крайно недоверчив. И още толкова понякога имам шибани идеализирани представи за нещата, които просто не трябва да са там.
Много голям инат съм
Пълен перфекционист съм! Особено, когато става въпрос за човешки отношения! Това понякога е задушаващо и дразнещо, но в повечето пъти не го демонстрирам, за да не дразня половинката.
Много съм сантиментална...ужасно дребни неща ме трогват, но разбира се, ако те не бъдат направени ме разочароват също толкова много...
Мърморя малко повече от колкото трябва
Понякога изпадам в параноя, че нещо не е наред ( без да има абсолютно никаква причина ) сдухвам се, започвам да се държа с човека ми все едно наистина е направил нещо!
Най-вероятно имам още недостатъци, за които не се сещам в момента.
Недостатък ли е, че бих направил всичко за човека, когото обичам.
На теория - не. Но в предостатъчно области виждаме, че теорията няма нищо общо с реалността.
Никой днес не е невинен
избрахме бъдеще сами
това, което ни очаква
мъчително-жестоки дни
И аз съм така, явно не е сред най-хубавите ми качества..
Другото, което е прекалено много ми пука, лесно се привързвам, емоционална съм, ревнива съм.. Докато аз си мечтая за някой с такива качества, то в себе си поради хилядите разочарования ги определям като минус.
Постъпи грешно... с правилното момиче.
А именно реалността ни показва това, от кеото трябва да се учим. Говоря за житейския път.На теория - не. Но в предостатъчно области виждаме, че теорията няма нищо общо с реалността.
И да добавя още нещо - емоционална съм, което не е точно недостатък, но в някои случаи пречи..
Страшно, задушаващо ревнива
.. и може да ме разплаче и най-малкото нещо... често плача.
Хубавите неща искат време,прекрасните стават веднага!!!
Ми,хайде кажи си го,ако не искаш да го правим публично достояние,пиши на лично,имаш завидно самочувствие...а и не съм обиждал,аз се заяждам,има разлика...Използвай друга тема да обиждаш. Едвам се сдържам да не изкажа колоритното си мнение за теб...
Усмихни се на някой непознат. Това може да се окаже единствената му радост за деня.
твърде бързо се привързвам към хората.. твърде много давам от себе си в дадена връзка(дори и приятелства), заради което след това доста страдам, когато се скарам с хората.. в последно време почна да ми става навик.
МОМИЧЕ!
So I try to hold onto a time when nothing mattered
And I can't explain what happened
And I can't erase the things that I've done
No I can't
И аз. А по-големият проблем е че съм мъж и от мен доста повече се очаква да се боря.Точно това ми е най-големият проблем и на мен... И колкото и хората да ми повтарят, че трябва да си повярвам аз си оставам такава. И друга нямам воля да се боря за каквото и да е, толкова лесно се отказвам, че едва се понасям понякога
Също се привързвам изключително лесно и държа много на човека към който съм се привързал, ще ми се постоянно да има някои покрай мен с който да си общувам и да нямаме тайни, прекалено добър съм понякога, трудно се доверявам понякога макар че много ми се иска да не тая всичко в себе си, но знам че ако всички знаят ще ме изкарат може би слаб, а тогава лошо ми се пише. Отдавам се на страховете си и не мога да им се противопоставя. Затова може би все още не съм намерил своето място в живота, а съм на години, на които трябва поне да съм започнал вече да го намирам.
Понякога наистина се питам дали няма да остана до края на живота си сам и дали няма ако продължавам така накрая да свърша в някоя канафка на някое забравено от Бога място.
И аз. А по-големият проблем е че съм мъж и от мен доста повече се очаква да се боря.Точно това ми е най-големият проблем и на мен
Също се привързвам изключително лесно и държа много на човека към който съм се привързал, ще ми се постоянно да има някои покрай мен с който да си общувам и да нямаме тайни, прекалено добър съм понякога, трудно се доверявам понякога макар че много ми се иска да не тая всичко в себе си, но знам че ако всички знаят ще ме изкарат може би слаб, а тогава лошо ми се пише. Отдавам се на страховете си и не мога да им се противопоставя. Затова може би все още не съм намерил своето място в живота, а съм на години, на които трябва поне да съм започнал вече да го намирам.
Понякога наистина се питам дали няма да остана до края на живота си сам и дали няма ако продължавам така накрая да свърша в някоя канафка на някое забравено от Бога място накрая на живота ми.
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
