Отговор в тема
Момичетата къде грешат... Момчетата къде грешат... Все обвиняваме другите, все те са сбъркани. Искам да кажа АЗ къде греша. Който иска също може да сподели той къде е сбъркал.
Не мога да се впусна бързо в авантюра. Трябва ми време. Понякога наистина много.
Вулгарна съм пред приятели. Очевидно всички момчета не го харесват.
До една степен съм нарцис... Просто много си харесвам всички есета, което пиша.
Мисля се за повече от масата ни общество.
Обичам материалното. Като стана дума... Искам да си купя професионален фотоапарат
Философствам. Всъщност не обичам философията, защото е скучна и суха. Обичам да изразявам мнението си, което смятам за правилно до последно.
Ъм да, и вероятно много други, които в момента не ми идват наум.
П.с. Просто наистина ми омръзна да чета как някой плюе някого. Мразя злобата [колко умно... ] а за съжавение я виждам около себе си и в нечии коментари. Не ми е приятно да се сочим един друг и да си търсим грешките. За това реших да започна от моите.
Somewhere over the rainbow skies are blue, and the dreams that you dare to dream really do come true.
Един от проблемите е, че имам много ниско самочуствие..
^^ На мен точно обратното и до някаква степен ми пречи,опитвала съм да се промяна, но не мога.Може би заради средата в която съм израснала, но определено самочувствието ми е в повече.
Точно това ми е най-големият проблем и на менПървоначално написано от wasch0
... И колкото и хората да ми повтарят, че трябва да си повярвам аз си оставам такава. И друга нямам воля да се боря за каквото и да е, толкова лесно се отказвам, че едва се понасям понякога
You Drive Me Crazy ...
Обичам те Гошкооо
Прекалено много се привързвам към хората,които обичам...
Save the earth! Its the only planet with chocolate.
момиче
Това и, че много се доверявам... точно на когото не трябва...
~ ` всяка минута, в която сu тъжен,
губuш по една мuнута щастuе.. ♥♥
Имам прекалено големи очаквания от човека до себе си и от себе си. Нереалистични понякога. И когато някой от нас не успее да оправдае тези очаквания започват едни самообвинения и втълпявания с едва ли не апокалиптичен характер. С две думи - правя от мухата слон. И не си го признавам...
I'll forget the love letters you never fuckin' wrote
Това е отвратително
На мен грешката ми е, че понякога съм по-добър и търпелив отколкото трябва.
Никой днес не е невинен
избрахме бъдеще сами
това, което ни очаква
мъчително-жестоки дни
Не отричам.Това е отвратително
На мен грешката ми е, че понякога съм по-добър и търпелив отколкото трябва.За щастие всичко се случва в главата ми и така поне не товаря човека до себе си.
I'll forget the love letters you never fuckin' wrote
Най-големият ми проблем е, че очаквам прекалено много от хората.
Опознавам един човек и почвам да си правя някакви планове и очаквания за различни работи и когато човека направи нещо различно от моите очаквания, започвам да го съдя и обвинявам. Лошото е, че не се усещам на време. В крайна сметка никой не ми е виновен, че очаквам прекалено много.
Друго, което не харесвам в себе си е че се инатя като магаре. Ама дори, когато осъзнавам, че не съм права пак не отстъпвам и до последно си държа на моето.
Друго - такъв тип човек съм, че винаги си изразявам мнението, дори когато не са ми го искали. Свикнала съм да казвам на хората какво мисля за тях и когато направят нещо, което отчета за неправилно, веднага си го казвам - от това следват доста разбити приятелства и скандали. Опитвала съм да се сдържам, но просто не става... Винаги когато нещо ме издразни не мога да си го задържа за себе си,а все трябва да го казвам...
Друго, друго... Това може да прозвучи малко нескромно, но... прекалено добра съм с хората. Понякога те не го заслужават и въпреки че го знам - не мога да се държа кофти и да правя умишлени неща. Примерно някой ме е подразнил и следващия път умишлено да намеря наин да му го върна. Не съм такава, а може би има моменти, в които трябва...
Поставянето на предпазен колан отнема 7 секунди от твоят живот - изживей го целия!
Шофирайте внимателно! Нека кажем НЕ НА ВОЙНАТА ПО ПЪТИЩАТА!
Имам огромно търпение спрямо хората, които обичам. Рядко ще се развикам или ще обвиня някой. Даже не се случва да кажа на някой, който обичам "Ти си виновен!"
Приемам човека до мен като роднина, все едно го познавам от малка,очаквам да ме защитава,да ме гушка,винаги да ми мисли доброто...абе чувствам се буквално като дете. Тва ми харесва де, не знам дали е минус.
Не съм от приказливите,но и честно казано не изпитвам желание да говоря. Апатично ми е едно такова. Имам предвид като се запозная с някой, или някой на който не се възхищавам или не ме е очаровал...ми нямам какво да си кажа с някой такъв. ^
Ще едитна като се сетя още ^^
4XCOKИ
Sometimes the best gift is the gift of never seeing you again.
Всичко за мен? Че то ако го кажа, няма вече да е за мен. Ще е всичко за теб.
Край, решено е, взимам те.
Никой днес не е невинен
избрахме бъдеще сами
това, което ни очаква
мъчително-жестоки дни
Няма как, рано или късно започва да се отразява на негоНе отричам.Това е отвратително
На мен грешката ми е, че понякога съм по-добър и търпелив отколкото трябва.
Казвам ти го от гледна точка на момче, което до преди няколко месеца е имало връзка с такова момиче и просто е непоносимо..
Никой днес не е невинен
избрахме бъдеще сами
това, което ни очаква
мъчително-жестоки дни
Настроението ми много често се мени и също толкова често променям идеите си. Много пъти се е случвало да не си спазвам обещанията, да отменям някои неща в последния момент и т.н.
Бързо си променям и мнението за даден човек. Нужно ми е съвсем дребно и незначително нещо, за да престана да уважавам или да обръщам внимание на някой.
Лоша черта ми е и това, че трудно се доверявам, дори на хора, които познавам от дълго време или които са ми доказали, че може да им се вярва.
И най-лошото ми качество според мен е това, че пред близки и познати, говоря страшно много. Обичам да им разказвам, да ги разпитвам, да им обяснявам.. Понякога обаче се унасям и не се усещам дали ги наранявам с някоя приказка, дали ги обиждам, дали ги отегчавам..
Това са предимно нещата, които не харесвам в себе си/характера си/държанието си.
Последното се опитвам да го контролирам и съм горда, че ми се получава донякъде.
Това със споделянето също се опитвам да го превъзмогна. Трудно е и все още не мога да споделям прекалено лични неща, но и това, което мога за мен е голям напредък.
Останалите две неща не мога да ги променя, дори да опитвам. Дори имам чувството, че с времето все повече се утвърждават като част от характера ми.
И спря да се върти за миг земята..
О, аз не съм постоянно така. Става въпрос за моментни състояния, траещи може би минута-две, след които осъзнавам колко безпричинно съм се филмирала и даже ми става смешно.Няма как, рано или късно започва да се отразява на него
Казвам ти го от гледна точка на момче, което до преди няколко месеца е имало връзка с такова момиче и просто е непоносимо..
А преструвки в нашата връзка няма. Когато нещо не ми харесва му го казвам директно и обсъждаме проблема. Мълчанието и избягването на конфликтите не решава нищо, напротив, само задълбочава проблемите.
I'll forget the love letters you never fuckin' wrote
Такаа.....
Моята грешка е че не мога да обичам.Харесвам някое момче, ама многоооо го харесвам и когато и той ме хареса ми става едно странно смисъл радвам се, че ме харесва, но не искам да съм с него...Страх ме е от любовта или какво???? и аз не знам....
В мойта сцена на живота,
вече ще си публика,
и от ъгъла ще гледаш,
как ще блестяя..
И аплодират ме, по име викат ме.
http://www.teenproblem.net/f/viewtopic.php?t=440091 влез...
Аз съм кръгъл идиот по отношение на момчетата. Абсолютно винаги успявам да се забавя толкова, че ми ги взимат под носа. И т'ва не е нещо, което си внушавам. Прояви ли момчето симпатия към мен, аз се дърпам. Не знам защо. Нито мога да флиртувам като бял човек, нито да си покажа симпатиите. Аз съм кръгъл, кръгъл, кръгъл идиот. И резултатът е тъпчене с шоколад през компа. Като днес. Защо винаги, когато момче си падне по мен, аз успявам да се заидиота до такава степен, че то си харесва някоя моя приятелка? Защо, за Бога? Реве ми се в момента заради т'ва, ама не мога.
Друго мое "качество" е способността ми да руша всЕкакви по вид приятелства с момчета. Защото накрая започвам да харесвам момчето като повече от приятел. И започвам да се държа гадно, защото знам, че той не ме харесва по тоя начин. Зат'ва нямам приятели момчета. Защото искам някой да е влюбен в мен и аз в него. Искам да съм единствената за някого. Но никога не успявам и започвам да си мисля, че ще умра сама. И съседите ми ще ме открият чак когато започна да се разлагам и замирише на пропуснати възможности и гняс.
Другото което е, че си втълпявам разни неща, до такава степен се самонавивам, че започвам да си вярвам в тях и понякога мога да стигна до крайности, като например да сложа край на връзка без реална причина..Точно това ми е най-големият проблем и на мен
Също като ShtrudeL очаквам от човека до мен да ме защитава, гушка, изслушва постоянно, казвам му всичко, което ми е на сърцето и по този начин го наранявам понякога..
Много съм непостоянна.. не мога да се понасям заради това.. променям си мнението бързо, неща които съм обещавала дълго време, после може изведнъж да не изпълня... Ужасно е...
Много съм срамежлива... ама много... това много ми пречи, но не мога да го преодолея.. или мога, но както казах вече лесно се отказвам...
Има и още неща, но сега не ми се пише.
Хубавите неща искат време,прекрасните стават веднага!!!
bebchoOoOoOo
зодия козирог ли си ??
В мойта сцена на живота,
вече ще си публика,
и от ъгъла ще гледаш,
как ще блестяя..
И аплодират ме, по име викат ме.
http://www.teenproblem.net/f/viewtopic.php?t=440091 влез...
и аз съм така..много е кофти да те разочароват
не знам мое мнение
Максималист съм и винаги преигравам
Мисля се за повече от масата ни общество.
Наистина смятам, че съм повече от масата. Примери не ми се дават, защото едва ли някой ще се съгласи с мен. Категорично отказвам да се нося по течението и действам според собственото си чувство за морал. Имам типично мъжки мнения за някои неща.
Обичам материалното. Като стана дума... Искам да си купя професионален фотоапарат
Философствам. Обичам да изразявам мнението си, което смятам за правилно до последно. Да, обожавам културния спор.
Паля на четвърт, но и се успокоявам бързо. Всички ми обясняват, че е грешно, защото се наказвам заради грешките на другите.
Максималист съм. Когато реша, че искам да си подредя стаята (веднъж на 2 месеца), не я оставям, докато не преровя всеки шкаф и не изхвърля 5 торби с хартия и други ненужни глупости.
Лесно се привързвам към всеки важен за мен човек и трудно го пускам :Д
Адски нетърпелива съм за някои неща (99%), за други мога да съм най-търпеливият човек на света.
Когато имам проблем с близък човек, съм склонна да го премълчавам до последно. И както съм супер бъбривка, ставам някаква мееега мълчалива. Няма начин да ми изкараш думите от устата.
Не е грешка, но все пак да кажа - имам самочувствие, че мога определени неща и се дразня, когато някой ми навлиза в територията. Пример: езикова култура - адски съм добра, имам страшен усет. Ако някъде съм забила грешно запетайка във форума е единствено, защото съм писала едно, после съм го изтрила и не съм си оправила запетаята.
Когато последно правихме ЛИС по БЕЛ, госпожата дала на съседния клас да ги провери. Един идиот ми писал 4.50, поправяйки ми вярна запетая (която затваря обособена част) и направил два пълни члена на кратки. Е, избеснях. Отивам и му казвам супер възпитано: Ще ми кажеш ли защо си поправил верни неща и защо имам 4.50. "Защото толкова заслужаваш!" - и като ми го каза това човек, който има масово 3 и 4 по БЕЛ, пощурях. Като захванах да викам колко е прост и неграмотен, той ме погледна и ми каза: "Ти имаше и други грешки, ама не ти ги поправих. Даже три щях да ти пиша, ама ме разубедиха". Аз: "МОЛЯЯЯ?! Кви бе, неграмотник неден - пунктуационни, правописни, лексикални, граматични?" "От всички по малко!" КВО?!Една приятелка, с която съм ходила на курсове 7-ми клас, се скъса от смях и тръгна да му обяснява, че съм права. А аз продължавам да го нареждам, че когато аз съм се научила да чета, той още е прохождал.
Отново не е грешка: Мога да давам адекватни съвети на хората за всякакви ситуации.
В заключение - всяко от изказаните не е мое мнение, а е потвърдено от поне 3-4-5 адски близки до мен хора.
Ами значи, аз лично моите "недостатъци" ги дела на два вида :
Първите са социалните (в смисъл такъв връзките ми с хората от обществото, познати, близки и прочие) - Много лесно се доверявам на хората, може би не толкова доверие, но като цяло съм добра душа ;д и съм готов да помагам на хората, дори и на такива за които знам, че е по-вероятно да не ми помогнат когато аз имам нужда, въпреки това го правя. Често не мога да сдържам емоциите си, по-често обаче това се проявява с негативните, или по-просто казано с агресията. Имам кофти навика да "избухвам" на хората, да им се развикам, да им се скарам и прочие. Много обичам да споря, гледам да го правя единствено когато съм прав, но на някои хора това не им харесва. И все пак не се броя за агресивна личност, даже напротив обичам да се запознавам с други хора, но нека не се отклонявам от темата.
Вторите са любовните - Може би най-сериозният ми проблем е, че прекалено лесно се привързвам към хората. Както вече споменах, готов съм да направя доста за хората, дори и за тези които не ме тачат особено, и това се изразява и в "любовния ми живот", случвало ми се е в миналото да оставам наранен заради това ми доверяване и вяра у другите. Лошото е, че дори и когато дадено момиче ме нарани, съм склонен да й "простя", "да й дам втори шанс", понякога това се оказва доста лоша идея, защото някои хора просто не го заслужават.
Главно е това, или поне за друго не се сещам. Макар че сигурно има и други дребни неща, но както казах - това е главното.
П.С. - интересна тема Мони
Моите недостатъци са това че паля много бързо и то за някоя абсолютна простотия, за която въобще не си заслужава да помисля даже.Другото е че когато споря винаги аз съм прав.Чак след час два се замислям и разбирам че не съм прав.Преди много си играех с момичетата, за нищо ги нямах - от тогава ми излезе име на "курвар" заради което после когато исках нещо сериозно не се получаваше...Не знам дали е минус ама не мога да търпя цигани като видя на улицата някой и ми иде да го заколя на място, пък ако ме изгледа нещо или ми каже просто налитам на бой докато не падне на земята безпомощен или ме усмирят.Много често ми се е случвало да не знам какво искам, откъдето се проявява после несигурност а това не е приятно за човека отсреща.И най - интересното е че всичко това е свързано с момичетата с които съм бил, докато с приятели НИКОГА не съм се карал и не съм имал проблеми, защото съм разбран човек
"По - добре 10 години да живея като цар, отколкото цял живот като мишка" - Жоро Илиев
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
.gif)
.gif)
