- Форум
- По малко от всичко
- Лично творчество
- анонимно
рисувайки
по картините
от картонени
най-празни лица
аз правя скица
на възрастни
редом малки деца.
обагрям киша
в неонови
и в пурпур цветя
после пиша
и в лед тънък
обвивам
стотици слънца.
когато
бяг завърши
един бог на луна
в живота
обгърнал
загуба само една
ще дойде време.
да спра хода
на този
избягал живот
и в арка
от музика
и киша-слана
да изчезна.
да изчезна
сякаш
никога
никъде
душа не е била
и в сянка
да съм във смъртта.
и аз чакам
този бог
на тиха луна.
и в него живея
с надежда
на удавник
последна. една.
Безсмислено е...
Никога не казвай никога,но ако някога кажеш никога на някого,то тогава никога не казвай на никого,че някога си казал никога на някого.
Много различен стих от всичко, което съм прочела до сега : )
Много ми харесва : )
о.О как се сетихте точно за това изведнъж, хаха.
Мерси, благодаря ви и на двете ^^!
харесва ми.
n as we lie beneath the stars we realise how small we are ..