Искам да си излея душата .. еми моята история.. бях писала и преди месеци пак за същото въпросно момче,затова ще давам по накратко,накратко.. щот историята си има продължение. със това момче с което ходех преди и което го обичах и го обичам още(по незнайна причина) ми доказа хиляди пъти че не ме заслужава (изневери, обиди, непрестанни лъжи, тотален игнор, шамари). Както бях писал в предишната тема, че повече прескатавам да му се връзвам, но пак не стана така.. след месец някъде той пак ме потърси, звънна ми пожела да излезем, и аз както винаги не отказах,въпреки че си го забраних. и пак бях с него, и тоя същия ден ми каза за 1ви път, че наистина много съжалява за всичко, пак му се вързах,той е несериозен не е за мен,знам, но не издържам без него, немога да го забравя вече мина година и половина,, от както не сме заедно.. просто се виждаме от време на време на 1-2 месеца ведъж, след това даже не се познаваме.., (от негова страна) пробвала съм да тръгна с други, но нестава няма ефект,към тях просто не изпитвам нищо, вобще немога да си харесам друго момче, просто всички други момчета са ми безразлични .., немога така, липсва ми, липсват ми ръцете му, очите му, гласът му, постоянно ми се пречува че чувам гласът му.. липсва ми много,, нз какво да правя.. ибаси момчето златно стана бе .., ще му се моля аз от годин, ще правя всичко което иска, ще се виждаме когато реши че иска да е с мен, ще му вървя по гайдата.. тоя Jipsy не заслужава нищо, нарани ме много, това момче,, не оцени нищо, исках само да е щастлив, исках да го нправя щастлив,, е казвам си го това ,, но кат ти щтраке с пръст и тичъм след гъзъ му като изгубено кученце.. слаб характер имам явно какво да направя, немога да каже не, като искам да съм с него, ее уж кратко щеше да е ама сори, благодаря предварително на всички, които са си направили труда да го прочетът.