Няма да пиша банални фрази от типа на ,,Любовта е всичко`` Животът няма смисъл без любов или пък не знам как да го/я спечеля , страхувам се да не го/я загубя.Нито ще премина в другата крайност - каква ти любов всичко е само секс , жените са к*рви , мъжете педали , всеки си гледа изгодата.Не мисля че съм достатъчно зряла за да разбера любовта, нито достатъчно смела за да й се отдам изцяло, нито толкова страхлива , че да избягам от нея.Но Тя е част от живота на всеки и най-приятната и най-красивата и най-болезнената.Най-голямата ни сила и слабост, възвишаваща ни до Бог и същевременно принизяваща ни до животните, заради нея губейки печелим, а когато я няма губим мислейки си че печелим.Но.. това което всъщност исках да кажа е - Уловете мига , най-хубавите неща стават неусетно, случайно, от само себе си, такъв е Той - живота - идва и си отива , от само себе си.А любовта е неговата грижовна майка.Обичайте живота , майка му ще ви се отблагодари за това