- Форум
- По малко от всичко
- Лично творчество
- Там, където думите свършват ...
Не искам да чакам, не мога да чакам.
Нямам желание да чакам, наранявам се да чакам.
Охх, боли и пак и пак боли, боли, тя осъзнава ли го- НЕ!
Други хора ще допускам, защото не искам сърцето на малки парчета да се разпилее.
Пак смутен, тонове оглушават мъките в които бавно се давя,
а моята моята упоритост, с воля и силна мисловна дейност храня.
И защо въобще да пиша продължавам, не, не искам така, трябва промяна,
Не искам режима на туптене през ден да сменя свойта смяна.
Като в стая празна, стая затворена от ронеща се бяла боя,
стоящ там,седнал на стол, окръжен от мебели разнообразни,
пиша стихове празни.
На бял лист цапам с мастилото от химикалка,
но се получава замазано, черно петно накрая,
съпроводено с музика от моята слушалка.
Тонове благозвучни, в ухото ми навлизат,
право към мозъка нахлуват, зад решетките на моята любов бушуват.
Вътре в килията, на грехове и разкаяния,
объркващи думи и много други човешки съзнания.
Къде си ти, ти, кажи сега къде си, слънце ?
Криеш ли се зад луната за да подтикнеш и най-дълбоките си чувства.
От други- да, но от мен няма как да ги скриеш,
никой по-добре не те разбира, така както аз те разбирам,
никой друг не те обича, така както аз те обичам,
никой друг не показва тези чувства, които аз ти показвам,
а има ли смисъл питам се по този начин да се самонаказвам!
И се скитам там навън, като прозрачна човешка плът,
объркан, без посока скитам, единствено себе си осмивам.
И как да го кажа, как по-просто да прозвучи,
Върне си, слънце, върни се, приближи се и в очите ми погледни.
Там какво откри? Откри ли нещо или един човек вътре се крие
и постъпва напълно грешно.
Задънена улица от чувства- да често в такива сцени участвам,
но главният герой не един, ние сме, няма нужда пред лицето да слагаш маска.
И ти единствена винаги ми помагаш, за да бъда това което съм,
този човек когото ти познаваш, човекът който те вкарва в дълбок сън.
Далеч си, допускаме други хора за да не ни боли,
но защо не осъзнаваме, че така градим стени от манипулирващи лъжи.
Но това е положението, няма друг изход това,
просто знай- Обичам те, ти за мен си моята съдба.
Ето това вече е дразнещо драматизиране и лигавене.![]()
![]()
![]()
Често-извинявай,но...поправи го малко,отказах се да го чета след първите две изречения.
Никога не казвай никога,но ако някога кажеш никога на някого,то тогава никога не казвай на никого,че някога си казал никога на някого.
Явно нищо не разбираш!!!
Лова бас, че нямаш 15!
И си просто малко дете!
Да,сигурно нищо не разбирам.Просто изказвам мнение,какво толкова?
Никога не казвай никога,но ако някога кажеш никога на някого,то тогава никога не казвай на никого,че някога си казал никога на някого.
Сега, заведи мнението си, заедно с малкото си девствено задниче на детската площадка и се върни когато започнеш да разбираш това, което четеш.Първоначално написано от GirlYyYXD
Не си интересна, просто се махни. Всички ние искаме да умреш![]()
Хаха GirlYyYXD...значи се дразниш и го намираш за "преувеличаване с критиката" когато става въпрос за твоите лигавщини, но на другите може нали? Твоето е много по-лигаво. И това не е прекрасно, но поне не са нахвърляни дразнещи римички.
Туй нещо е на 11...
4XCOKИ
Sometimes the best gift is the gift of never seeing you again.
Всичко за мен? Че то ако го кажа, няма вече да е за мен. Ще е всичко за теб.
Уважавам почти всеки опит за някакъв вид творчество, макар че не всички ги разбирам.
Това... не е за мен вероятно. Не ме докосна, не ме грабна.
Звучи ми като текст на рап песен.
Това не го прави лошо, защото за мен творчеството означава да успееш да излееш емоциите си по някакъв начин на листа или на платното, а дори и чрез клавишите на пианото.
Но просто не го разбирам.
This world is spinning around me
This world is spinning without me
And every day sends future to past
Every breath leaves me one less to my last
Да, знам сложно е за разбиране. Просто това беше момент, в който исках да излея всичко което ми тежи, всичко което ме наранява.
Може би за това се получи така объркано.
Хобито ми е рап музиката, пиша текстове, на моменти записвам песни, но не мисля, че са за публична изява.
Няма да прибързвам, по-натам ще пусна някое по-добро мое творчество.
Все пак мерси за критиките, ще се възползвам от тях
![]()
Значи правилно съм те усетила с рапа
Сигурна съм, че с една сериозна преработка може да се получи... чудесно стихотворение
Но за различните хора - различен начин на изразяване на емоцията.
This world is spinning around me
This world is spinning without me
And every day sends future to past
Every breath leaves me one less to my last
Не, аз съм човек-поет. Обичам литературното изкуство, не всичко за мен е рап. Моята емоция я изразявам всеотдайно- чрез рап, чрез поезия, рисуване и др.
Но и аз съм на мнение, че след малка преработка ще се получи хубаво стихотворение.
![]()