- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Колко е нормално да търпиш?
Колко време се приема за нормално в една връзка да даваш без да получаваш, или да получаваш, но малко? До каква степен сте способни да правите компромис със себе си в името на любовта? Кога е нормално да се откажем въпреки, че боли, като видим, че няма смисъл да продължаваме? И кое е по-добре да продължаваш да дълбаеш за малкото щастие което получаваш, или да го изсрадаш и да продължиш напред търсейки истинското щастие? Колко може да е силна любовта когато не е стойностна?
И най-вече: способни ли сте да загърбите себе си, своите желания, своето щастие за да сте с човека когото обичате?
Първоначално написано от Linns
Почти всичките ти въпроси клонят към едно нещо - Единия обича истински и дава всичко от себе си, борейки се за последната глътка "щастие", а другия не дава почти нищо, наранява, не се бори..
Такава връзка не се търпи като цяло. Аз нямам определено време ,в което например бих търпяла да давам и да не получавам , да се боря само аз , за да спася връзката НИ. Просто ако усетиш ,че само ти се бориш, че някак на другия не му пука, че ти полагаш повече усилия,че ти повече показваш и доказваш, то според мен човека, с който си не те заслужава. Една връзка се състои от двама души. Не може единия да драпа до последно, да се опитва да спасява връзката, да дава всичко от себе си, а другия да дава червена светлина. Не си заслужава да се гради връзка с такъв човек ! И дано не ми се случва, но със сигурност аз уважавам себе си и ако изпадна в такава ситуация , няма да моля и да драпам да спасявам аз самичка връзката, а ще си хвана пътя ,разбирайки ,че тук съм изгубила достатъчно и че заслужавам много повече.: )
Заобичай себе си и ще ти станат ясни отговорите на всички въпроси.
Колко време се приема за нормално в една връзка да даваш без да получаваш, или да получаваш, но малко? Да давам без да получавам, до сега не ми се е случвало и няма да допусна да ми случи.
До каква степен сте способни да правите компромис със себе си в името на любовта? Компромиси не правя или ако правя, то не ги приемам като компромиси.
Кога е нормално да се откажем въпреки, че боли, като видим, че няма смисъл да продължаваме? Ти вече го каза - Когато видим, че няма смисъл да продължаваме. След това не е нито лесно, нито приятно, но ако не направим тази стъпка няма да продължим напред.
И кое е по-добре да продължаваш да дълбаеш за малкото щастие което получаваш, или да го изщрадаш и да продължиш напред търсеики истинското щастие? Аз съм максималист... Всичко или нищо! Друг е въпроса, че понякога не сме толкова силни да се откажем от малкото щастие, което ни е останало.
Колко може да е силна любовта когато не е стойностна? Не съм сигурна, че разбирам какво точно имаш предвид. Но може много много...
И най-вече: способни ли сте да загърбите себе си, своите желания, своето щастие за да сте с човека когото обичате? Малко не ми се връзва и този въпрос. Аз ако съм с човека, когото обичам, то е защото искам да съм с него. Ако реша, че искам да съм с него, значи че с него ще съм по-щастлива от преди. И ако имаш предвид да загърбя учене и в последствие кариера и знае ли човек, още не мога да ти отговоря. Но по-вероятно ще предпочета себе си.
Somewhere over the rainbow skies are blue, and the dreams that you dare to dream really do come true.
ако връзката ти те прави нещастна, ... знаеш![]()
Пинг-понг е главата ми, играеш си с нея. Как сладко с глупостта в мен си живея.
Гледаш мен. Играеш с мен. Изтриваш последния ден от мен. Играеш с мен. Виждам как кървиш и мечтаеш. Пинг-понг
Не търпя.
God is an idiot, I have DNA...
Викаш на бартер го карате?
Не мога да ти кажа точно колко време бих търпял подобно нещо, но рано или късно на човек му писва. Като цяло не мисля че има определен срок, просто в едим момент си казваш "не мога повече така..."
Относно втория въпрос, аз лично не бих го направил/търпял. Трудно се обича такъв човек, който е пълен егоист и не прави нищо за теб. Не знам, поне аз така мисля оО
Не допускам неравно отношение между партньорите за моя сметка!
Никога не съм се раздавала повече от отсрещния човек, просто никога не съм го допускала дори за миг.
Имало е моменти на обратното положение - когато той дава доста повече от мен, но това най-често е във фазата на свалянето и преследването.
нема си връзка да търпиш..![]()
![]()
lesbo0 wordss.. ;ppp
Колко време се приема за нормално в една връзка да даваш без да получаваш, или да получаваш, но малко?
Николко. Връзката сама по себе си предполага споделяне. Колкото давам, толкова очаквам и да получавам.
До каква степен сте способни да правите компромис със себе си в името на любовта?
До момента, в който се наложи да пренебрегна себеуважението си.
Кога е нормално да се откажем въпреки, че боли, като видим, че няма смисъл да продължаваме?
Горния отговор.
И кое е по-добре да продължаваш да дълбаеш за малкото щастие което получаваш, или да го изсрадаш и да продължиш напред търсейки истинското щастие?
Няма ли взаимност и разбиране - довиждане. Аз не се задоволявам с трохички. Те така или иначе няма да ме заситят, само ще ме раздразнят още повече за да умра от глад в агония. Фигуративно описано разбира се. Та не бих търпял подобна връзка.
Колко може да е силна любовта когато не е стойностна?
Любовта може да бъде основана на много неща и пак да е стойностна и истинска. И най-важното нейната сила зависи от желанието на конкретния индивид. Тук тънкия момент е върху какво се гради любовта между двама души.
И най-вече: способни ли сте да загърбите себе си, своите желания, своето щастие за да сте с човека когото обичате?
Тц. Егоцентрично копеле съм. Или на мен ще ми е добре, или няма да имам връзка. Това не значи че ще гледам човека с който съм как се мъчи. Ако на нея не и е комфортно - ще проведа разговор с нея за да видя какво и защо не е наред. И съответно дали/как може да се оправи. Ще се ръководя от точка едно - няма да жертвам себе си.
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Да правиш компромиси със себе си в името на "любовта"? Т'ва не може да съществува в едно изречение, просто имате сбъркани представи за любовта. Само т'ва ще напиша.
Търпиш,търпиш, но всичко се оказва безсмислено..
какwотo i да стаwа знай че момiчето от тwоето мiнало ще те пазi wечно w сърцето сi [!]