Колко време се приема за нормално в една връзка да даваш без да получаваш, или да получаваш, но малко? До каква степен сте способни да правите компромис със себе си в името на любовта? Кога е нормално да се откажем въпреки, че боли, като видим, че няма смисъл да продължаваме? И кое е по-добре да продължаваш да дълбаеш за малкото щастие което получаваш, или да го изсрадаш и да продължиш напред търсейки истинското щастие? Колко може да е силна любовта когато не е стойностна?
И най-вече: способни ли сте да загърбите себе си, своите желания, своето щастие за да сте с човека когото обичате?