- Форум
- По малко от всичко
- Всичко тийн накуп
- На кого отстъпвате място в градския транспорт?
Оставаме на тема придвижване с градския транспорт.
Въпросът е ясен.
Но, разбира се, дискусията се надявам далеч да надхвърли обсъждането на механичното разгъване на тялото и заставане в изправена позиция, хах.
Ясно е, че отдавна отстъпването на място или не е някакъв критерий за отделния човек и обществото като цяло и това къде се намират те в ценностите и развитието си. Не коментирам дали е добре или зле това, просто е факт.
Аз отстъпвам място само на малки деца и бременни. Ще се аргументирам после, щото нямам време сега, а и да видя как ще тръгне темата.
активизъм/превенция; писане; музика
на деца, баби, дядовци, бременни жени, хубави момичетасъжЕлявам, природа
когато ми се налагаше да ползвам градския транспорт се возех винаги прав...сега предпочитам да ходя пеша, рядко се возя на такси и понякога с бащиното возило или някой приятел минава да ме вземе.
само на шофьора
батман
Добре, явно не написах достатъчно ясно основното:
Какви са мотивите ви да ставате на едни, а на други не, евентуално?
Някакви истории по въпроса?[/b]
активизъм/превенция; писане; музика
Аз отстъпвам на всички изброени от EarthShaker/без хубави момичета :Д/ + на хора с повече багаж, на хора, на които видимо им е лошо и тн.
При бабите и дядовците трябва много да се внимава и да се отстъпва само на такива, които не ге държат добре краката, в противен случай доста им накърняваш егото.![]()
Приятно е момче да ти отстъпи/да ти предложи да ти отстъпи място.
То какво има да се обяснява защо се става?
Ставам, защото някой има повече нужда от мен да седи. Аз лично не мога да остана седнала, ако до мен баба едвам се задържа и ако набие спирачки шофьора, ще падне. Шофьорът може и да не набие, но ако?! След това на мен ще ми тежи, така че избирам да стана.
Ок, ще обясня още и най-добре през моите си разбирания.
НЕ СТАВАМ на пенсионери, освен ако наистина не е много наложително и НЕ са ме изритали любезно от мястото, а сам го преценявам. Не се считам за длъжен да ставам на всеки грохнал старец, защото ако той отива да си купи кисело мляко и да се разходи с трамвая, аз се връщам от нощна смяна и отивам на лекции/работа/друго. Примерно. Той мен не ме пита как съм, а да ставам, щото така трябвало... Едва ли.
Допълнително, верен е онзи лаф "- Момченце, би ли ми остъпило мястото, че ме болят краката? "- Ти, дядо, като си бил млад, ставал ли си на по-възрастните?" "- Винаги!" "- Е, затова сега те болят краката!"
Ами, моите крака и сега ме болят. Не мисля, че на някого му дреме.
А има и още за пенсионерите. С очите си 23209 пъти съм виждал как в трамвай, пълен с пенсионери, никой не отстъпва място на бременна жена, да речем. Това ли е мъдростта на старите хора? Високомерие? Да не говорим колко пъти съм бил обиждан от разни старци, защото имам обици, обличам се някакси, имам рога, копита и брада, наричали са ме "Боклук" и пр., понеже съм ги бутнал с раница, примерно, без да искам.
На малки деца и бременни отстъпвам винаги, защото от тях зависи всичко, не от старците. Последните може и да заслужават уважение, но само на теория е така. Днес и у нас да си стар много често значи да си глупав.
Разсъждения от този тип търся. Ако има, разбира се.
активизъм/превенция; писане; музика
+1Първоначално написано от EarthShaker
![]()
но ако има някой, на който винаги отстъпвам място - това са бременните или майките с малки деца. на тях и им помагам с количките, щот' си е тегаво - особено ако платформите на транспорта са по-височки. виждал съм пенсионери, които имат повече енергия от мен като видят празно място или нещо, събуждащо кълвящото ги любопитство, а и на мен ми се е случвало да дерзая 11 часа насам-натам по задачи и да съм смачкан.
^Именно.
Всички пенсионери се тюхкат колко е зле младото поколение. Но безумното е, че понеже за тях самите отстъпването на място е висше изпитание за ценностната система, те самите някак много особено и избирателно постъпват в такива случаи.
Цялото тема я направих, защото от най-болните въпроси ми е чудовищната дискриминация спрямо младите хора у нас. Пропаст между поколенията винаги е имало и ще има, но днес е значително над нормата това явление. И това "ставане в градския транспорт" е нещо уж супер дребно, но е разбираемо проявление на парадоксите по отношение на тази дискриминация.
активизъм/превенция; писане; музика
semantics, точно от теб не съм очаквал този двоен стандарт.
Ако аз сега кажа, че мразя цигани и че искам всички да умрат ще наскочат поне 20 правозащитници, след които ще се заформи спор дали мога аз да говоря така на кило. И ще бъдат прави принципно.
А когато ти говориш за възрастните хора на кило е абсолютно същото.
Според мен хората си заслужават отношението. Тоест, когато някой те обижда - обиждай го и ти. Но да съдиш за един човек само по това, че той е възрастен /съответно по гореспоменатата логика е глупав, заядлив и пр. и пр./ е меко казано глупаво.
В градския транспорт рядко сядам на седалка, защото почти винаги те са кът, а сядането и ставането след това ми хаби повече енергия от колкото просто да си стоя прав.
Отстъпвам място на възрастни хора, /бременни в градски транспорт не съм виждал до сега, но ако видя ще отстъпя/ майки с деца, малки деца, хора с повече багаж, видимо в не добро състояние, подобно на EarthShaker и на хубави момичета, ама т'ва е друга тема![]()
Бягаш от себе си - бягаш цял живот.
Бавно превръщаш се - превръщаш се в робот.
Ментално деформиран - черупка без душа.
Животът си в клетка наричаш свобода.
Рисуваш картини с затворени очи.
Живееш своя свят с розови мечти
Ментално деформиран - черупка без душа
Измамната реалност те води в пропастта.
Както казах, хората си заслужават отношението. Когато някой се дръвчи - получава дърво. Но след като това се е случило веднъж, два, три, 10 пъти, означава ли, че трябва, когато видя някоя възрастна баба, през главата ми да мине, че иска да ме напсува и че не заслужава да стои на седалката ?
Бягаш от себе си - бягаш цял живот.
Бавно превръщаш се - превръщаш се в робот.
Ментално деформиран - черупка без душа.
Животът си в клетка наричаш свобода.
Рисуваш картини с затворени очи.
Живееш своя свят с розови мечти
Ментално деформиран - черупка без душа
Измамната реалност те води в пропастта.
realantisocial, не ми схващаш позицията, мисля. Не защитавам на кило и не говоря на кило - нито цигани, нито пенсионери, нито никого. Защото както на кило е позицията, че всички пенсионери еди-какво-си, така на кило е идеята и че трябва да ставам на всички, щото съм млад.
Изхождам от себе си, както вярвам, че е редно да бъде. Аз преценявам кога и на кого да стана - мера според мера. Ако съм уморен, няма да стана; ако някой старец до мен не го държат краката, ще стана, каквото ще да ми е, но същото е и за малки деца и бременни, и хора със здравословни проблеми.
В същото време пенсионерите не ги ебе за нищо. Те си сядат, защото така трябва да бъде - нацията им е длъжна, затова всички привилегии са техни. Междувременно децата и младите могат да го духат - и без това са боклуци до един (не ми казвай, че пенсионерите не говорят на кило). Абсурдното е, че всички подкрепят старите и несъзнателно обществото изхожда от непроменимата и независеща от нищо позиция, че старите са умени, живели, заслужили и говорят право. Тази позиция си е направо архетип.
Немалко пъти цял трамвай е скачал за даден пенсионер, без да е ясно кой крив и кой прав.
Ето това е двоен стандарт. Аз също срещу него скачам.
Изводите от подобни факти са много.
активизъм/превенция; писане; музика
Аз веднъж почти припаднах в автобуса и беше пълен цирк, защото един дядо си седи точно до трупа ми и ме пита дали съм добре, а като видя че реално не съм мъртъв каза "някой да отстъпи място на момчето"
иначе ставам най-вече на стари дядовци с бастуни, защото са ми симпатични. Бабките ме дразнят, защото само седят и дебнат седалката, за да се втурнат към нея всеедно ще им я открадна.
На мен не ми се е налагало от години сигурно да ставам.. ползвам главно две линии и то в часове, в които не се пълнят толкова, че да няма къде да се седне... пък и да е имало някакъв случай не съм го отразил, защото винаги съм със слушалки и поглед през прозореца..
Никой днес не е невинен
избрахме бъдеще сами
това, което ни очаква
мъчително-жестоки дни
Напротив, говориш на кило. " В същото време пенсионерите не ги е.е за нищо". Ами по този начин обиждаш баба ми и другата ми баба, които са пенсионери и ги е.е много повече за мен и за теб, отколкото за тях самите. Това, че някой е живял 60 години повече от теб и неговото тяло е много по износено от твоето не означава, че е по-умен, по-заслужил или нещо от сорта. Ти просто ставаш, защото както ти, така и той сте живи хора, а той не може да стои в продължение на 12 спирки прав, защото ти си преценил, че няма достатъчно дипломи за висше образование и не разбира нуждата от реформи в обществото.Първоначално написано от semantics
Цялата тая работа с "правото" и "кривото" е пълен фарс и комплексарщина. Когато ти е зле - седиш. Когато не ти е зле, ще отстъпваш на хората, които имат нужда да седнат, НЕ ТЕЗИ КОИТО СА ГО ЗАСЛУЖИЛИ, а тези, които ИМАТ НУЖДА.
ЗАЩОТО ТАКА ТРЯБВА!
Ето една примерна ситуация. Качва се бременна жена и още с качването прави така, че ти да не ѝ се изкефиш. Какво правиш ти в такава ситуация ? Оставаш седнал с надеждата, че някой ще се сети да ѝ отстъпи или я "наказваш", защото е "тъпа невежа" и се отнася зле с напълно заслужилата уважение и поклони младеж ??
Бягаш от себе си - бягаш цял живот.
Бавно превръщаш се - превръщаш се в робот.
Ментално деформиран - черупка без душа.
Животът си в клетка наричаш свобода.
Рисуваш картини с затворени очи.
Живееш своя свят с розови мечти
Ментално деформиран - черупка без душа
Измамната реалност те води в пропастта.
Точно така, прав си за всичко.
А сега ако се окаже, че даден пенсионер не схваща нещата по същия начин? Как w0sh да разбере, че на пенсионерът много му пука за него, след като е припаднал, когато пита "Кой ще даде на момчето да седне?". Т.е., дядото не става, защото все ще се намери някой по-малко "износен" от него, който да бъде така добър. Е, от това не излиза ли, че дядото е направил каквото е трябвало през живота си и сега на никого нищо не дължи? Не е ли това "заслужаване"?
Действително, в написаното от мен се смесва това, че и аз подкрепям идеята "седи, който има нужда, не който заслужава", от една страна, и това, че всъщност голяма част от обществото не го разбира така, от друга.
A истината е, че говорим за едно и също. Объркване се появява, защото не достатъчно ясно изкарах на преден план факта, че обществото всъщност не функционира според нуждата на човека, а според заслугите му.
Кажи ми, че не е така.
активизъм/превенция; писане; музика
Ама ти продължаваш с двойния стандарт и т'ва си е братче. Не ми давай примери, защото и аз мога да ти давам примери, направо мога да те залея от примери.
Това, че някой се е отнесъл лошо с теб в градския транспорт, означава ли че трябва и ти да се отнасяш така ?
Айде ще ти задам въпроса елементарно : "Всички пенсионери ли са еднакви ?"
"Всички възрастни хора ли са лекета?"
Бягаш от себе си - бягаш цял живот.
Бавно превръщаш се - превръщаш се в робот.
Ментално деформиран - черупка без душа.
Животът си в клетка наричаш свобода.
Рисуваш картини с затворени очи.
Живееш своя свят с розови мечти
Ментално деформиран - черупка без душа
Измамната реалност те води в пропастта.
Сядам, само ако има много свободни места. Иначе не ми пречи да стоя прав. Ако цял ден съм седял на стол не ми пречи да стоя прав.
Място отстъпват по моментна преценка.
В София не сядам, защото настроението ми е по-важно от това да стоя 15 минути прав. Не ми пречи. Повече би ми попречило някой обиден от живота пенсионер да ми се навика, че не съм му станал от мястото, понеже е разсърден, че на другия край на града където си купува хляб е имало по-голяма опашка от обичайното.
Може и да не е негово право да седне, обаче не се заяждам за дреболии, понеже пътуващите масово се присъединяват към пенсионера заради години и най-вече произношението.
KУP за дъртите ксенофоби![]()
...
semi, гадното отношение го има и от двете страни. Разбирам те какво казваш, де, съгласна съм, че има и такива старци.
Аз винаги ставам, даже когато ме смъмрят по неприятен начин - такива пенсионери и аз не ги обичам - злобни и с нагласа, все едно всичко им се полага по презумпция заради възрастта, и да, не са прави, обаче това не прави всички пенсионери такива, а и има доста млади хора, които също са с нагласата, че всичко им се полага. Не е нужно да се гледа в автобусите, можеш да го видиш и в училище - пълното неуважение към авторитета, отношението тип "Светът е мой", и следователно пълно газене на тоя свят с най-гордата походка, сякаш всички живеем за някой повярвал си че е по-специален келеш.
Разбирам накъде биеш - дразнят те спекулациите на някои възрастни хора, с техните години, и представянето им за жертви - но в крайна сметка това може и да се дължи на полудяване, труден живот - не им е леко на пенсионерите, животът им свършва, и те го знаят - затова някои са лимони.
Аз ставам на пенсионери, когато ме помолят (или навикат), или на такива в лошо състояние. На здрави възрастни хора, които изглеждат Ок и не ми казват нищо, понякога не ставам, ако на мен ми е зле.
Но когато си преценя, че трябва да си отстъпя мястото - го правя. И да, понякога го правя от уважение. Не виждам нищо в лошо в традицията да уважаваш по-възрастния. За мен не е грешно, защото това като гледам е отпаднало от моите набори и това рефлектира върху това, че не почитат никакви авторитети и следователно с неуважителната си нагласа, не могат да вземат полезното от един такъв авторитет и да се доизградят, ами се уповават на своето "знаене", щото нали са специалисти по всичко.![]()
I'm tired of feeling like I'm fucking crazy
I'm tired of driving 'till I see stars in my eyes
I look up to hear myself saying,
Baby, too much I strive, I just ride
Не всичко в тоя живот е пари. Не всичко.
Бягаш от себе си - бягаш цял живот.
Бавно превръщаш се - превръщаш се в робот.
Ментално деформиран - черупка без душа.
Животът си в клетка наричаш свобода.
Рисуваш картини с затворени очи.
Живееш своя свят с розови мечти
Ментално деформиран - черупка без душа
Измамната реалност те води в пропастта.
A ти продължаваш да повтаряш като на малоумен и не четеш какво пиша.Първоначално написано от realantisocial
Не става въпрос за това дали всички са някакви или не. За мен не са и се опитах няколко пъти да ти повторя, че не ми е това идеята, макар и да съм се изразил грешно.
И понеже няма как да знаеш какви са действителните заслуги на човек, когото не познаваш, изхождаш от това, което виждаш - млад/стар, богат/беден, болен/здрав и пр. Това е едното схващане.Объркване в дискусията ни се появява, защото не достатъчно ясно изкарах на преден план факта, че обществото всъщност не функционира според нуждата на човека, а според заслугите му.
Другото схващане е, че действаш според нуждата, която мислиш, че човекът има или не. АЗ ПОДКРЕПЯМ ТОВА СХВАЩАНЕ, за да ми заговориш за кила и милиграми отново. За да го кажа и аз малоумно, ще задам въпроса така:
КАКВА ЧАСТ ОТ ОБЩЕСТВОТО БИ ДЕЙСТВАЛА СПОРЕД НУЖДАТА НА ЧОВЕКА? Да си виждал някой да става на циганин, дори и да има нужда (да оставим пенсионерите малко)?
активизъм/превенция; писане; музика
Това е недоказуемо.Объркване в дискусията ни се появява, защото не достатъчно ясно изкарах на преден план факта, че обществото всъщност не функционира според нуждата на човека, а според заслугите му.
А края на поста ти се казва подмяна на тезата
manliftingbanner, както казах - седят тези, които имат нужда. А не тези, които са платили повече пари, не тези, които са по-умни, с повече дипломи или разбират смисъла на живота и обществото.
Когато ти и К. имате нужда - вие стоите. Когато нямате нужда - ще седне някой друг, който има ПО-ГОЛЯМА нужда от вас. Така трябва да бъде. Нищо повече.
А се заядох със семантикс защото изтресе безбожната глупост в първите си постове за всички пенсионери - какви били, що били.
Не ме интересува кой какъв е. Борец срещу фашизма, фашист, комунист, капиталист. Ако той има повече нужда от мен да стои - ще стои. Градският транспорт не е (май..) война.
И понеже, очевидно, примерите са на висока почит в подобен род спорове (което е безсмислено според мен, но..) мога да разкажа десетки случаи, в които много възрастна жена или мъж се крепи на чудо, докато целия рейс разсеяно наблюдава прекрасната коледна украса. Но сигурно в случая седящите са заслужили, не знам.
Не ме интересува кой какъв е, благодарен съм, че съм млад и здрав и докато съм такъв нямам проблеми да стоя прав.
Утре някой ще реши да се прави на ясновидец и да преценява баба ми за коя партия гласува и дали днес има повече основания да стои седнал, отколкото прав. И докато си мисли, а бабата стои права, някой не по-малко арогантен ще засече тролея и бабето сигурно ще си е "заслужило" пукнатия череп.
Аз изчерпах своето виждане по въпроса![]()
Бягаш от себе си - бягаш цял живот.
Бавно превръщаш се - превръщаш се в робот.
Ментално деформиран - черупка без душа.
Животът си в клетка наричаш свобода.
Рисуваш картини с затворени очи.
Живееш своя свят с розови мечти
Ментално деформиран - черупка без душа
Измамната реалност те води в пропастта.