- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- У дома
- искам си в България!!!
Моят проблем е много объркан и не очаквам мнение, което ще го реши, просто искам да споделя.
От 6 месеца живея в чужбина, нашите са тук от 5 години. Не исках да идвам, но те ме накараха, защото е било по-добре за мен, имало повече възможности за бъдещето ми, а и заради факта, че 5 години сме разделени. И на мен ми беше трудно без тях, живеех с баба ми и дядо ми, но живота ми беше страхотен. Все пак бях само на 12 когато те заминаха, а и винаги съм искала да живея при баба и дядо, така че бързо свикнах. Сега, обаче, 6 месеца вече изобщо не мога да свикна тук, не искам да съм тук, искам си в България!
Имам си приятел от 3 години и половина, но той си е в България и сега само по skype и по телефона се чуваме. Нямам никакви приятели тук, ходя на училище 3 дни в седмицата, а през останалото време само вътре стоя. Липсват ми приятелите ми и училището ми в България. Винаги съм завършвала с отличен успех, тук също се справям много добре, но вече нямам желание да уча. Обожавах химията, исках да завърша 12 клас и да ида в университет да уча фармация, но тук намразих химията. Вече не искам да уча, а преди ученето го поставях на първо място. Сега само искам да се прибера в България, да съм с гаджето и приятелите си, нищо друго не ме интересува, абсолютно нищо!
Знам, че нашите го правят за мен и съм им благодарна, но в същото време съм им много ядосана, защото ме разделиха с всички скъпи за мен хора и провалиха мечтите ми, а и много добре знаят, че не искам да съм тук и не съм щастлива.
На всичкото отгоре ми натякват, че много време стоя на компютъра и прекалявам с разговорите с гаджето ми, а те какво искат като тук си нямам никой освен тях, а те по цял ден са на работа. Много ми е трудно, понякога ми се иска да им кажа всичко, да им го изкрещя, но не знам как ще реагират.
Толкова от мен, имам още много неща на главата, но това е достатъчно объркано. Благодаря на тези, които отделиха време да прочетат историята ми!
![]()
Успокой се!Сигурен съм,че за всеки първата 1 година в чужда страна е много трудна.А и родителите наистина ти мислят доброто-в България няма много перспективи.А и ако искаш да си фармацевт,трудно ще си намериш работа в Бг.И за проблема с ученето-пак може да си учиш,даже чужбина предлага по-добри условия.А пък приятелите-ако говориш добре езика ще си намериш нови и ще си намериш ново гадже-а сегашното ти и то ще си намери ново.Така че просто трябва да изтраеш този период,а след него ще се чувстваш много по-добре.
Много хора искат да са на твое място. А и замисли се, след година и нещо, когато твоите приятели завършат дали повечето от тях няма да предпочитат да продължат в чужбина? Аз ако бях щях да си натискам парцалите и да се опитам да свикна.
Натанаил Хаутърн някога е написал: ”Нито един човек за каквото и да е продължително време,не може да е с едно лице за себе си друго пред околните без накрая да се обърка кой образ е истинския.”
Естествено е, че всяко начало си има и край. Но краят идва по различно време. Всички сме виждали влюбени двойки, държащи се за ръка, а с другата ръка държат бастуни.
Всичко е до настройка. И на мен първата ми година беше 'самотна', но се бях стимулирала да науча езика и тва ми отвличаше вниманието от другите неща. Даже нямах и интернет, бях кажи речи откъсната от всички в бг, освен когато ходех до интернет зала за по един час. Но после си намерих приятели и ми беше супер забавно даже. Ако се настроиш ти самата, че там не ти харесва, няма и как да ти хареса. Дай един вид 'шанс' на държавата и на всичко там. Опитай се. Успех.
Logic is a systematic method of coming to the wrong conclusion with confidence.
Вместо да седиш,да мрънкаш и да се самосъжаляваш,радвай се.
Много хора биха искали да са на твое място.
Родителите ти ,ти мислят доброто.
Там има много повече възможности,плащат много повече.
Животът е много по-добър.
И,ако се върнеш,ще е най-голямата глупост,която можеш да направиш.
В тая скапана държава ,България бъдеще няма.
**
Търсещият щастие е като пияния,който не може да намери пътя към дома си,но все пак знае,че има дом! ;]
Как може да искаш да се върнеш на място като България
С удоволствие бих се махнала от тук и никога не бих се върнала.
``кАзФЪъТ кУчкА съМ бИла...тЪъпАа съМ бИлАа...нАглА сЪм билА...поВърхНОстнА съМ билА...кАзВат КФоО лИ нЕ...амА истИнатА е еднАаа...КойТу УбИждЪъ..зЪВиждАа``
![]()
![]()
Ма само какви отговори има тука
![]()
![]()
![]()
Мога да ти кажа, че те разбирам напълно!
В чужбина съм от две години, но още не съм свикнала... Липсват ми всичките ми приятели, а също така и приятелят ми, с когото вече сме разделени... Просто решихме, че така ще е по-добре и за двама ни... Не че чувствата си ги няма още... Всичко си е същото само където съм на 3000 километра от него... И с това не искам да ти кажа да постъпиш по същия начин...
Тааа по темата..Аз лично си обичам България... Може би както повечето казаха - там няма бъдеще... Не точно, че няма, просто плюсовете да учих в чужбина са повече... В момента ти е трудно, чувстваш се самичка, тъжна си и предполагам се чувстваш така сякаш никой не може да те разбере и няма с кого да споделиш... Нещото което малко ще те разведри, според мен е да се запознаеш с някого от твоя клас... Дори и да не ти се иска, да излезеш с тях навън - излез... Аз в началото 3,4 месеца не исках да ходя никъде, не излизах от унас и постоянно плачех. Сега нещата са по-различни... Може да се каже, че отново започвам да се чувствам пълноценна...
Така, че единият вариант е да се примириш с факта, че ще останеш там, да го погледнеш от хубавата страна и да започнеш да живееш отново като тийн... Не се затваряй в себе си... Сега е момента да се забавляваш... Опитай по някакъв начин да превърнеш минусите в плюсове... Предполагам отлично знаеш крилатата фраза "Ако животът ти поднесе лимони - направи си лимонада!" Така е и в твоя случай.
Другият вариант е да приемеш мисълта, че си там само докато станеш на 18 и завършиш. След това можеш да си отидеш в България и да кандидатстваш там (тук малко нещата стават по-сложни и скъпи), но дори да избереш този вариант не се отчайвай. Мисли как нещата ще се оправят и как след време всичко ще си дойде на мястото...
Хайде толкова от мен, че пак се улях...
Успех и горе главата!![]()
Have The Courage To Live... Anyone Can Die... ;]
От 8 години не живея в България, но си ходя всяко лято. Като дойдох ми беше добре, беше ми мъчно само за близките ми в Бг. Тук изкарах изолирана 2 години, понеже живеех на такова място. Ходих само на училище.
Вместо да мрънкаш и да се ядосваш на вашите се замисли. Всичко, което правят е за теб. Не бъди неблагодарна, мислиш ли, че на тях им е по-леко ? Те нямат ли приятели в Бг ? Спри да се тръшкаш. Учи език, най-голямото богатство, което можеш да имаш и ще ти е голям плюс.
Запознай се с хора там около теб, в училището, запиши се на курс или спортувай нещо.. ще се запознаеш с хора.
Кво ревеш ? Приятели, та приятели... след втората ми година тук, едно лято си отидох в бг и... всички, които познавах се бяха променили до неузнаваемост. В началото като заминах си пишехме писма, понеже не знаех кво е тва ЧАТ. После спряхме да си пишем, а бяхме израснали заедно...
Замисли се...на 17 си.. и да беше останала в бг, догодина щеше да завършиш, знаеш, че след това пътищата ви с приятелите ти ще се разделят, защото всеки хваща пътя нанякъде....
Приеми реалноста. Радвай се, че си избягала от мизерията. Много хора искат да са на твое място и нямат тази възможност. А над България се е провесила една голяма черна завеса, която пречи на младите да се развиват.
Бъди по-позитивна. Пак ще си ходиш в България за някоя ваканция...
В Бългапия няма бъдеще. Хората Са Злобни (включително форума)
Радвай се че си се махнала от Където и аз ще се Махна като навърша 18 ! Тука ще седят циганите
Преди обичах Бг и не съм се Била Замисляла да я напускам,н0оо положението става Все по Безнадеждно![]()
Никога няма да се върна на тфа циганско място![]()
``кАзФЪъТ кУчкА съМ бИла...тЪъпАа съМ бИлАа...нАглА сЪм билА...поВърхНОстнА съМ билА...кАзВат КФоО лИ нЕ...амА истИнатА е еднАаа...КойТу УбИждЪъ..зЪВиждАа``
Аз ти гарантирам че ти няма да се махнеш от България! Ще си останеш в нея за винаги!Първоначално написано от snekity94
Ало хора говорите за България сякаш не сте част от нея. Хората са България ! Вие сте част от хората. Вие също сте виновни. Всеки един от нас е виновен, а вие почвате да плюете без да се погледнете. Няма как да се оправи България без да се оправите вие първо, но вие предпочитате да си пренесете циганията в друга държава за което много ви благодаря. България е хубава държава ама ейтакива като вас я осраха сериозно !
ваУ рокс
Grell
Точно! Като чета коментарите просто ми става тъжно. Левски, Ботев, Бенковски (ако сте ги чували) и още мнозина герои са вярвали, че България ще се завърне, и не са се отказали въпреки всичките трудности, без да очакват никаква отплата без да очакват вашите пусти пари. За България ще има надежда само ако не се отказваме от нея.Първоначално написано от BladeDancer
Живял съм в чужбина и те разбирам отлично.
Но както някой по-горе каза, всички хора се променят, включително ти и твоето (вече бившо) обкръжение.
Ако се върнеш в България, макар и само за ваканция, да не се учудиш заради разни злобни коментари. Мнозинството иска да е на твое място и много хора ще започнат да завиждат за това, включително и твоите приятел(к)и, повярвай ми !
И на мен ми бе тъпо някакво в началото, но после свикнах и отрких плюсовете за себе си. Когато се върнах в България, се радвах да видя своите приятел, но радостта ми бе кратка, защото първите им въпроси не бяха: добре ли си, как беше там, ко прави и т.н. , а "какво ни носиш ? Носиш ли ми това, носиш ли ми онова ? Нали ти поръчах да ми купиш еди какво си, преди да тръгнеш ?"
Хората са глупаци, гадове и завистници.
Радвай се, че имаш един по-добър шанс за реализация, възползвай се от него и от възможността да намериш нови приятели.
еми и аз искам в БГ ама ..
в коя държава си?