- Форум
- По малко от всичко
- Лично творчество
- Душата ми е пълна с джаз... (цикъл? )
1.
Не е ли джаз когато ранено куче вие
Не е ли джаз да смълчаваш в себе си война
Не е ли джаз да говориш,
а за тях да бъдеш само тишина
2.
Коридорите в училище крещят "Фънк"
А мелодиите на всеки един имат силата да рушат стени
Ритъм, провикване, бяг
Господи, колко фънк има в 10 минутната полусвобода
.....
Ето този джаз не може да се спре с един училищен звънец
3.
Свило се нещо на топка точно в гърдите ми и се върти като шило
Случва се винаги
когато си тръгва.
Когато си тръгва
от гарата
Малката схлупена, грозна гаричка, от която всички си тръгват.
И там
всичко е джаз.
Обувките на малкото мургаво момиченце, което изпраща непознатите, студеният дъх и димът излизащ от устите на заминаващите,
топлите ми устни- и те са джаз.
И когато се обърна и тръгна по стълбите нагоре сама,
не само душата ми, а цялата аз съм станала на джаз.
И всички вечери завършват със саксофони
ПП: знам, че са разнотипни и това доста пречи, но все пак : )
Не е ли джаз ..
Харесва ми .. особено тази част
най-тържествено обявявам, че ще използвам някъде тоя цитатГосподи, колко фънк има в 10 минутната полусвобода
.....
Ето този джаз не може да се спре с един училищен звънец![]()
![]()
Добре, че започна пак да драскаш, липсваше ми![]()