Така чудя се откъде да започна.Казват,че семейството е най спокойното място,но не и в моя случай.Баща ми почина още като бях бебе,след това почина и дядо ми който обожавах,след това умря една моя леля точно като започвах първи клас.И така първите ми 7 години бяха изпълнени с много черни моменти,кото се има на предвид и че с майками се виждах 1 път в седмицата защото тя работеше и баба ми ме гледаше.След това започна училище и горе долу всичко беше добре.Аз имам и брат по-голям от мен като малък беше мн добър,но след това започна да създава проблеми след проблеми докато преди 1,5 се продруса и така всичко се срина отново и немисля че ще се оправи.И така това са първите години от живота ми.Видях най-големите страдания,бях предадена от най-любимите ми хора и видях най-лошото от тях.Това е моя живот.