Ами дългогодишният ми приятел би трябвало да знае отношението ми по този въпрос. За мен годежът и сватбата са две свързани неща. Смятам, че човек, който ме познава добре би трябвало да знае това. И не вярвам да се стигне до такава случка.
Вече ако тръгне да ме изненадва, а аз не съм готова на такава стъпка, разбира се, че ще обясня защо не съм готова за това. Няма да приема само защото сме от Х години заедно. Ако иска да ме зарязва, ако иска да ми се сърди. Не може той да ме попита "Ще се омъжиш ли за мен?" и аз "Да!", а всъщото време да си мисля "Да бе, точно за теб ще се омъжа." Ако не мисля да се омъжвам и той ме пита дали ще се оженим, ами за мен е разбираемо да откажа едно такова предложение.
Ако сме обсъдили нещата вече ще е ясно, че просто сега не е момента, че не съм готова за това и т.н. След време може със същия този човек нещата да стоят по коренно различен начин.
Не виждам нищо толкова лошо да откажеш нещо, с което не си съгласен или просто не си сигурен. За да се сгодя с някой държа да съм живяла преди това с него, ако това не е станало, а той реши да ми предлага. Ами точно ще си откажа, колкото и невъзможно да ви се вижда.